Куклата близнак

— Но Тобин е верен на краля. Той иска само да се бие за него. Защо Ериус не го остави на мира?

— Това и аз самият не разбирам. Но не на нас се пада да разрешим това. Ние трябва само да го подкрепяме и защитаваме. За да сториш това, трябва да убедиш Тобин утре да те набие без преструвка. И ще трябва да му кажем за казаното от Маго.

— Не. — Ки стисна зъби. — Зная, че казаното от теб е истина, но не искам Тобин да узнава, че някакъв оръженосец е говорил за него и рода му по такъв начин.

— Ще трябва, Ки. Ще се явиш пред Порион, който да отсъди, а той ще попита.

— Но това означава да го кажа пред всички. Тогава те всички ще чуят какво е казал, нали?

— Вероятно.

— Няма да го направя, Тарин. Някои вече започнаха да му се присмиват заради мен и призраците. Не зная какво ще направи Тобин, ако научи за това. Той не е като другите. Ти също знаеш това. — Ки отново трепереше. — Аз също не искам да бъде. Харесвам го такъв, какъвто е. Позволи ми да го направя по моя начин. Обещавам ти, че няма да предоставям на лорд Орун повече причини да пише на краля. Ще кажа, че е било заради обиди към баща ми. Ще си понеса боя. За да ме изкара лъжец, Маго ще трябва да повтори думите си, а се съмнявам, че ще го стори. Не и пред Порион.

Той напрегнато очакваше решението на Тарин, готов да спори цяла нощ, ако се наложи.

Но Тарин кимна.

— Добре тогава. Но бъди внимателен, момчето ми. Някои грешки остават без последствия. Но други са необратими. Чест, Ки. Помни. Искам и двамата да бъдете в безопасност.

Момчето благодарно стисна ръката му.

— Няма да забравя отново, кълна се.

След приключването на гощавката дойдоха актьори, но изложената постановка беше някакъв романс, неразбираем за Тобин. Той дремеше, отпуснал глава върху юмрука си, опитвайки се да не обръща внимание на болката. В този момент влезе вестоносец, прошепнал нещо в ухото на Орун.

Лордът цъкна с език и се приведе към Тобин:

— Небеса, изглежда оръженосецът ви се е забъркал в някакви неприятности!

Най-близките около тях се обърнаха. Корин беше чул, Калиел също.

Тобин се изправи и бързо се поклони.

— С ваше позволение, разрешавате ли да се оттегля, лорд Орун?

— Щом трябва. Но на ваше място аз не бих си правил труда.

— Все пак бих искал да отида.

Забързал навън, Тобин усещаше върху себе си погледите на всички поканени. Бузата го болеше още по-силно.

Балдус го чакаше на вратата на двореца и избухна в сълзи при вида му.

— Побързайте, принце! Учителят Порион и останалите вече са в залата на компаньоните! Ки удари Маго!

— Богове! Защо? — попита разтревожено Тобин. Двамата поеха по коридора.

— Не зная, но се надявам да му е избил зъбите! — през сълзи отвърна момчето. — Той винаги се отнася зле с пажовете.

Няколко лампи в единия край осветяваха залата. Ки, с предизвикателно изражение, седеше на пейка. Порион мрачно стоеше до него.

На друга пейка седяха Олбън и Маго. Оръженосецът не изглеждаше особено щастлив. Носът му беше подут, а устната му беше сцепена. Куирион и Ариус бяха при тях. Останалите компаньони стояха из залата.

— Той е сторил това! — кресна Олбън към Тобин, сочейки обвинително към Ки.

— Достатъчно! — троснато каза Порион.

— Какво е станало? — попита Тобин, който не можеше да повярва на очите си.

Ки сви рамене.

— Маго ме обиди.

— Но защо не ми каза? Щяхме да ви изправим на дуел, както повеляват правилата! — каза Тобин.

— Той ме изненада, принце, и аз си изпуснах нервите. Много съжалявам, че те посрамих. Готов съм да понеса наказанието си от твоята ръка.

Порион въздъхна.

— Само това повтаря, принце. Дори не иска да каже с какво го е обидил Маго.

— Няма значение — промърмори Ки.

— Има — сопна се наставникът. — Едно е, ако само ти си бил обиден. Ако е казал нещо по адрес на твоя лорд или друг — хвърли заплашителен поглед към Маго, — тогава е съвсем друго. Принце, заповядайте му да говори.

— Ки, моля те.

Ки изгледа Маго с презрение.

— Мен нарече голтак, обяви баща ми за конекрадец и дори изразяваше съмнение относно потеклото ми.

Порион невярващо се взираше в него.

— И ти го удари?

— Не ми хареса начинът, по който го каза.

Тобин отново погледна останалите, чудейки се защо Ки изглежда най-спокоен от всички.

Наставникът прикова Маго и Ариус с тежък поглед.

— Така ли е?

Двете момчета трепереха.

— Да, наставнико. Така е.

Лъжат, помисли си Тобин. Но защо Ки би ги защитавал?

Порион вдигна ръце.

— Много добре. Принце, предавам Ки във вашите ръце. Олбън, предоставям Маго на вас. Утре преди даровете принц Тобин ще накаже Ки на стълбите на Сакор. Първото провинение се наказва с десет удара с бич и денонощие бдение и пост. Последното ще се отрази добре на езика ти, Маго, така че ти ще изтърпиш същото. Сега ми се махайте от очите.

Когато двамата се върнаха в стаята си, Тобин отпрати слугите и се нахвърли върху Ки:

— Какво стана? Как можа да сториш подобно нещо?

— Сигурно… защото съм рицар голтак.

Тобин го сграбчи за влажната туника и гневно го разтърси.

— Да не си посмял да говориш така за себе си!

Ки покри ръцете му със своите и ги отдръпна.