Куклата близнак

— Беше демонът! — проплака Тобин. Луната бе светила достатъчно силно, за да види, че зад него не се бе промъкнало нищо телесно. — Той ме повали и ме ухапа.

— Тихичко… — каза Нари, избърсвайки сълзите му с един чист край на парцала. — Ще говорим на сутринта. Сега ела да си легнеш. Нари няма да позволи на демона да те докосне.

Тя го поведе към стълбището. Зад гърба си Тобин можеше да чуе как слугите си шепнат.

— Значи било истина! — трепереше Сарила. — Кой друг напада така? И двамата са прокълнати!

— Достатъчно, момиче! — просъска Минир. — Онези, които не могат да си държат устите затворени, ги очаква самотния, студен път отвън.

Тобин потръпна. Значи дори тук шушукаха.

Заспа дълбоко с Нари до себе си. Събуди се сам, добре завит, и по промъкващите се слънчеви лъчи можа да определи, че е средата на утрото.

Разочарованието прогони целия снощен ужас. Всяка утрин в деня на Сакор двамата с Минир оповестяваха идването на новата година, като удряха по гонга край светилището. Тази година икономът трябва да го е сторил сам, а Тобин дори не бе чул.

Отиде бос до малкото бронзово огледало над легена си и погледна бузата. Да, белегът още личеше — два реда червени следи от зъби, оформени като око. Тобин си захапа ръката, за да остави следи. Видя, че сходството е голямо. Погледна в огледалото, гледайки в собствените си сини очи. Зачуди се какво ли невидимо тяло притежава демонът. До този момент той представляваше само тъмно замъгляване, което понякога бе съзирал с крайчеца на окото си. Сега си го представи като един от гоблините от приказките на Нари — онези, за които тя казваше, че приличали на момче, цялото изгорено. Гоблин със зъби като неговите. Какво ли стоеше на ръба на света му?

Тобин нервно огледа стаята и три пъти направи знака за предпазване от злини, преди да събере достатъчно смелост да се облече.

Седеше на леглото, завързвайки панталоните си, когато чу мандалото на вратата да се повдига. Момчето погледна към прага, очаквайки да види Нари.

Но на прага не стоеше тя, а майка му, понесла неизменната си кукла.

— Чух Минир и готвачката да говорят за случилото се снощи — каза меко тя. — Този път проспа началото на деня на Сакор.

За пръв път в продължение на повече от година двамата бяха заедно сами. От онзи ден в кулата.

Тобин не помръдваше. Продължаваше да стои, хванал вървите. Тя се приближи и посегна да докосне бузата му.

Днес косата й беше сресана и вързана на плитка. С хладни, нежни пръсти тя приглади косата му назад и огледа подутата плът около раната. Днес лицето й не беше засенчено от нищо, поне доколкото Тобин можеше да определи. Просто изглеждаше тъжна. Полагайки куклата върху леглото, Ариани хвана лицето му с двете си ръце и го целуна по челото.

— Толкова съжалявам — промълви тя. Нави левия му ръкав и целуна родилния белег. — Двамата с теб живеем в злощастен сън, миличък. Имаме само себе си. А аз те пренебрегвам.

— Сарила казва, че съм прокълнат — каза тихо Тобин, смутен от неочакваната нежност.

Очите на майка му се присвиха опасно, но допирът й остана нежен.

— Сарила е невежа селянка. Никога не трябва да обръщаш внимание на подобни приказки.

Принцесата отново взе куклата и хвана Тобин за ръката. Усмихвайки се, тя каза:

— Елате, милички, да видим какво ни е приготвила готвачката за закуска.

Глава осма

След онова странно новогодишно утро майка му престана да бъде призрак в собствения си дом.

За начало тя уволни Сарила и изпрати Минир да й потърси подходяща заместница. На следващия ден той се върна с мълчалива, добра вдовица на име Тира, която стана лична прислужница на Ариани.

Прогонването на Сарила бе ужасило Тобин. Никога не бе чувствал особена привързаност към момичето, ала тя представляваше част от домакинството откакто той се помнеше. Тъй като майка му не криеше и неприязънта си към Нари, момчето се притесняваше, че тя ще е следващата изгонена. Но Нари остана и продължи да се грижи за него.

Сега майка му слизаше почти всяка сутрин, подобаващо облечена, сплела, сресала или обгърнала с прозрачен воал лъскавата си черна коса. Дори си слагаше някакъв парфюм, който ухаеше на пролетни цветя. Все още прекарваше голяма част от деня в шиене на кукли край камината, но сега отделяше и време да обсъжда неща с Минир или да посреща заедно с готвачката селяните и амбулантните търговци, които се отбиваха да продават стоките си. Понякога Тобин също присъстваше и бе изненадан да чуе за глада и заразите, вилнеещи из околните поселища. До този момент подобни неща като по правило представляваха само новини за нещо, случващо се из далечните места.

И все пак, колкото и оживена да беше през деня, щом обедните сенки започнеха да се удължават, сякаш светлината у принцесата също угасваше и Ариани се оттегляше на забранения трети етаж. В началото това натъжаваше Тобин, ала никога не се беше изкушил да я последва. На следващото утро тя винаги изникваше, усмихната отново.

Демонът пък беше най-активен в мрака.