Куклата близнак

За миг очите й бяха налудничави и диви, както тогава, в кулата. Тобин изтръпна, когато принцесата се приведе напред, ала тя само отново потопи перото и продължи да пише.

— Можех да оформя всичко с ръцете си, но не можех да пиша или чета. Бащи ми — дядо ти, петият съпруг на Танарис — ми показа как да науча ръката си на формите, точно както аз ти показвам сега.

— Имам дядо? Ще го срещна ли някой ден?

— Не, миличък, баба ти го отрови преди години — каза принцесата, пишейки оживено. След момент тя обърна листа към него.

— Ето ти нова редица, върху която да се упражняваш.

В това си занимание прекараха остатъка от утрото. След като Тобин усвои формата, Ариани започна да го учи на звуците, принадлежащи на всяка буква, докато той прекопираше. С многократните повторения момчето постепенно започна да разбира. Когато Нари им донесе обяд, вече бе забравил за любопитната орис на дядо си.

От този ден двамата започнаха да посвещават част от всяко утро на тази дейност. Принцесата проявяваше забележително търпение да го научи на буквите, убягвали му преди. И малко по малко Тобин започваше да се учи.

Херцог Риус отсъства през цялата зима, сражавайки се в Мицена редом с краля. Писмата му бяха изпълнени с описания на битки и бяха написани като уроци за Тобин. Някои от тях бяха придружени с подаръци, трофеи от бойното поле: вражески кинжал, чиято дръжка представляваше увита змия; сребърен пръстен; торбичка с камъни за игра; малка кехлибарена жаба. Един пратеник донесе на Тобин нащърбен шлем, украсен с лилави конски косми.

Тобин подреждаше тези малки съкровища върху един рафт в стаята си за игри, чудейки се относно предишните им стопани. Поставяше шлема върху обгърнат с наметало стол и влизаше в дуел с мнимия противник. Понякога си представяше, че се сражава редом с баща си и краля. А пък друг път столовният войник се превръщаше в негов васал и двамата повеждаха в битка цели армии.

Покрай тези игри баща му му липсваше много, но момчето знаеше, че един ден ще се бие рамо до рамо с него — както той беше обещал.

През последните сиви зимни дни Тобин започна истински да се наслаждава на компанията на майка си. В началото се срещаха в залата след сутрешната му езда с Минир. На няколко пъти принцесата дойде с тях. Тобин се удивляваше колко умело язди тя, яхнала странично коня си, с коса, развята като дълъг копринен флаг.

Към останалите от къщата обаче поведението й остана непроменено. Рядко говореше с Минир и почти никога с Нари. Новата жена, Тира, се грижеше добре за нея и се отнасяше мило с Тобин, докато веднъж демонът не я беше блъснал по стълбите и тя не напусна, без дори да се сбогува. След това се справяха без прислужница.

Но най-разочароващо бе хладното й отношение към баща му. Ариани никога не говореше за него, захвърляше даровете, които той й изпращаше, и напускаше залата, когато Минир всяка вечер край камината четеше писмата му на Тобин. Никой не можеше да определи защо тя го ненавижда толкова, а момчето не се осмеляваше да я попита пряко. Когато баща му се прибереше и видеше подобрението на съпругата си, може би нещата щяха да се оправят. Нали в крайна сметка бе обикнала сина си. Лежейки в леглото си нощем, той си представяше как яздят през планината заедно, усмихнати и тримата.

Глава девета

Една студена утрин към края на клесин Тобин и майка му се занимаваха с уроците, когато дочуха приближаването на галопиращ ездач.

Тобин изтича до прозореца, надявайки се най-сетне да зърне баща си. Майка му го последва и постави ръка върху рамото му.

— Този кон не ми е познат — каза Тобин, заслонявайки очи. Ездачът се беше омотал прекалено, за да може да го разпознае. — Може ли да ида да видя кой е?

— Не виждам защо не. Пътьом можеш да погледнеш и дали готвачката няма нещо като за нас. Не бих отказала една ябълка. И не се бави, още не сме приключили за днес.

— Няма! — викна Тобин, стрелвайки се.

Залата беше празна, затова той отиде в кухнята и с радост откри, че ездачът е бил Тарин. Нари и останалите се бяха струпали да го поздравяват. Брадата му бе станала дълга. Ботушите му бяха зацапани с кал и сняг, а около едната си китка носеше превръзка.

— Войната свърши ли? Татко идва ли си? — викна Тобин, скачайки в ръцете му.

Мъжът го повдигна и носовете им се оказаха на едно равнище.

— Два пъти да, малки принце! И води гости със себе си. — Остави момчето на земята. Опитваше се да се усмихва, ала Тобин виждаше нещо друго в бръчките около очите му, когато той погледна към Нари и иконома. — Скоро ще бъдат тук. Върви да си играеш, Тобин. Няма нужда да се пречкаш на готвачката из кухнята. Сега има много работа.

— Но…

— Тарин ще те изведе да яздите по-късно — остро каза Нари. — Сега да те няма!

Не беше свикнал да го отпращат така. Чувствайки се мрачно, Тобин пое обратно към горния етаж, чудейки се кого ли води баща му. Надяваше се да е лорд Нианис или херцог Арчис. Тях харесваше най-много от васалите му.

Бе преполовил залата, когато се сети, че майка му беше поискала да й донесе ябълка. Нямаше да го смъмрят, щом се връщаше с такова поръчение.