Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Ако случаят е такъв — сопна се Малоу, — списъкът от заподозрени би бил безкраен.

— Всъщност — прошепна Уърмуд — можеше да се случи на всеки един от нас.

— Значи не знаете нищо, така ли? — попита Бенджамин, избутвайки стола си назад, сякаш се канеше да стане. — Този отговор ли да занесем на негово превъзходителство кардинала?

— Ами да — вдигна рамене Малоу.

— И между членовете на гилдията ви не е имало някакво спречкване или свада?

— Не, нищо подобно. Мастър Даунби — продължи умолително Малоу — вярно е, че някой от нас може да е убил Хелбейн, но защо да го прави? Вярно е и че чухме за прокламациите, оставени в Уестминстър и Чийпсайд, както и за смъртта на клетия Андрю. Но когато всичко това се е случило, всички ние бяхме заключени в Тауър.

— Кажи ми — намесих се аз, — добре ли познаваше началника на склада Алардайс?

Малоу погледна към другарите си и направи гримаса.

— Опиши ми го! — наредих аз.

— Висок мъж с кажи-речи твоя ръст — отвърна палачът, — дълга и къдрава черна коса и буйни мустаци и брада. Доста безгрижен човек, без семейство и без приятели. Каза ни, че идва от Дувър, и задачата му беше да следи какво влиза в склада и как се разпределя то, както и да осведомява управителя или мастър Веч от какво още имаме нужда.

— Но после клетникът се разболя, така ли? — продължих с въпросите аз.

— Разбира се, всички чухме за потната треска, но Алардайс само се изсмя. Една сутрин обаче дойде в кръчмата да закуси и каза, че не се чувства добре. Горкият човечец трепереше, а по лицето му се лееше пот. Когато се върнал в Тауър, сър Едуард се опитал да го изгони…

— Откъде знаеш? — прекъснах го аз.

Малоу посочи към Снейкрут.

— Виждаш ли го този тип? — ухили се той. — Дяволски го бива да се прокрадва по разни коридори и да подслушва през недобре затворени врати.

Снейкрут направи гримаса.

— Чух Кембъл да крещи на Алардайс — рече той, — че не е трябвало да идва в стаята му. После управителят прати клетника в лечебницата на Тауър, която всъщност е просто една гола килия.

— Къде се намира тази лечебница? — попитах аз.

— Близо до кулата Бойър, над реката. Стопанисва я една малко смахната старица на име Рагуза. Тя знае това-онова за лековитите билки и се грижи за болните — палачът се ухили. — Понякога, срещу една монета, дори помага на момчетата, които си нямат жени.

— Ти отиде ли да видиш Алардайс в лечебницата? — попитах.

— Как ли пък не! — възкликна Хорхаунд.

— Аз отидох — обади се Малоу. — Лечебницата се помещава в една малка двуетажна постройка. Алардайс беше настанен на втория етаж. Качих се горе, за да му оставя една кана с вино. Вратата беше отворена. Алардайс лежеше в леглото и приличаше на мокър парцал.

Бенджамин пресуши чашата си и я остави на масата.

— Това ли е всичко, което имате да кажете? — попита още веднъж той.

Палачите потвърдиха, така че ние им благодарихме и излязохме от кръчмата.

— Чудна компания, а, Роджър? — подкачи ме Агрипа.

— О, да, пълни непрокопсаници — озъбих се аз. — Палачите по принцип не са ми любимци, а пък тези съвсем не ми допаднаха. Господарю, нали забеляза, че отговорите им звучаха като заучени? Освен това повечето от тях са достатъчно образовани, за да напишат онези писма, и разполагат с достатъчно познати в града, които биха могли да им помогнат в пъкленото дело. Може би всичките са в играта, а Ъндършафт и Хелбейн са били убити, понеже са отказали да участват.

През очите на господаря ми премина сянка на съмнение.

— Признавам обаче, че нямам представа откъде може да са взели печатите и как са осъществявали връзка с външния свят, докато Тауър е бил заключен и запечатан.

— Което ни връща обратно към картите на Спърдж — рече Бенджамин, а после се накани да продължи напред, но изведнъж спря. — Роджър, защо попита палачите за началника на склада?

Аз направих гримаса.

— Просто се чудех, господарю. Възможно ли е Алардайс да не е мъртъв и разболяването и смъртта му да са само номер? Ами ако началникът на склада всъщност е излязъл от Тауър, за да действа от името на съучастника си вътре?

Бенджамин се усмихна.

— Явно ще трябва да се върнем в Тауър. Роджър, от теб искам да се срещнеш с онази старица, Рагуза, и да огледаш лечебницата. Междувременно двамата с Агрипа ще потърсим мастър Спърдж и ще поискаме от него да ни покаже чертежите и картите си.

Когато стигнахме до кралските покои в Тауър, Агрипа и Бенджамин отидоха да се видят със Спърдж, а аз прекосих поляната и заобиколих норманската крепост. После някакъв войник, който се беше излегнал на слънце и поправяше ризницата си, ми показа пътя и аз се озовах в някакъв пуст двор, покрит с напукани плочи, около които бяха прорасли бурени. В далечния край на двора, близо до стената, се издигаше малка сграда от червени тухли. Аз се приближих, бутнах вратата и надникнах вътре.

— Да те издоя ли си дошъл? — чу се някакъв дрезгав глас.