Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Чух слуховете — отвърна мистрес Ъндършафт. — Джон Малоу, главният палач, понякога идва да ме види и да донесе сладкиши на децата. Все едно, за него мога да кажа, че е почтен човек като съпруга ми, но останалите с техните противни имена и потайно минало…

— Потайно минало ли? — изненадах се аз.

— О, да. Онзи Тоудфлакс например някога е бил свещеник в Ковънтри, но после се е отрекъл от Бога и се захванал с магьосничество. Уърмуд пък е учил в Кеймбридж, но след като извършил някакво ужасно престъпление, му се наложило да избяга от там.

— И тези мъже просто са разказали историите си на съпруга ти, така ли? — попитах недоверчиво аз.

— Андрю и хората, с които работеше, обичаха ейла, а както знаете, всяка гилдия понякога си устройва празненства. За последен път палачите се събираха по случай рождения ден на краля на шести юни. Следвайки някакъв древен обичай, сър Едуард Кембъл им беше позволил да използват кралските покои, така че мъжете си завели дами…

— Ти не беше ли там? — попитах аз невинно.

— Разбира се, че не! — сопна се вдовицата. — Съпругът ми ми разказа всичко… когато се прибра — добави тя сухо.

— Значи казваш, че съпругът ти е бил и дърводелец, така ли? — продължих с въпросите аз. — А грамотен ли беше? Умееше ли да пише и да смята?

— Разбира се, сър! — мистрес Ъндършафт се изправи и се приближи до сандъка под разпятието. После го отвори, извади оттам някаква счетоводна книга и се върна при нас. — Понякога Андрю продаваше произведенията си на пазара и всичко записваше тук.

Аз отворих книгата и я показах на Бенджамин. Той се вгледа в красивия калиграфски почерк и се усмихна.

— Мадам — господарят ми се изправи и върна счетоводната книга на домакинята ни, — благодаря ти за отделеното време и за това, че отговори на въпросите ни честно. Искаш ли да добавиш нещо?

— Не.

Вдовицата ми хвърли една усмивка и аз се зачудих дали ще е уместно някой път да я посетя сам.

— Разбира се — продължи господарят ми, — ще трябва да разпитаме мастър Търгуд за загадъчния дарител, така че ще те помоля да напишеш няколко думи на златаря.

Мистрес Ъндършафт кимна и излезе от стаята. Щом вратата се затвори зад гърба й, аз се опитах да въвлека Бенджамин в разговор, но той поклати глава. И така, тримата зачакахме мълчаливо, докато накрая вдовицата не се върна и не връчи на господаря ми един веленов свитък, грижливо привързан с парче копринена панделка. След това аз, Бенджамин и Агрипа се сбогувахме с домакинята си и си тръгнахме, прекосявайки поляната и запътвайки се обратно към уличката, водеща до Тауър.

На средата на пътя господарят ми спря и разви свитъка. Почеркът на вдовицата не беше така изящен като на покойния й съпруг, но въпреки това мистрес Ъндършафт се справяше доста добре за човек, който вероятно не е бил обучен както трябва. Буквите бяха дръзко оформени, а посланието гласеше, че златарят трябва да отговори на всички въпроси, които приносителят на писмото му зададе относно загадъчното й наследство.

— Какво мислите за вдовицата? — попита Бенджамин.

— Голяма хитруша — отвърна Агрипа.

— Добра актриса — добавих аз, а после присвих очи и се взрях по-нататък по уличката. — Не искам да бъда жесток, но от една страна, тя скърби за съпруга си, а от друга, сякаш крие нещо. Възможно ли е мастър Ъндършафт да не е мъртъв? Да е убил някого, когото да представи за себе си, а всъщност да продължава да изпраща сребро на жена си, докато се крие в града и изнудва краля?

Бенджамин кимна.

— Вярно е, нямаме доказателство, че палачът наистина е бил убит. Ъндършафт е бил образован мъж със сръчни ръце, така че изкуството на фалшификацията може и да не е било кой знае какво предизвикателство за него. Съпругата му пък като нищо може да му е съучастничка — господарят ми потупа парчето пергамент. — Дори да е така обаче, от това следват повече въпроси, отколкото отговори. Например как Ъндършафт е доставил писмото, при положение че Тауър е бил запечатан?

— Може да е имал съучастник вътре — предположих аз.

— Да, може — съгласи се Бенджамин, — но как са общували помежду си?

— Тепърва ни предстои да разгледаме картите на Спърдж — отвърнах аз. — Ъндършафт може още да е жив и да е главният виновник за всичко. Може да е написал писмото, преди да си тръгне от Тауър, и да го е дал на съучастника си, за да може онзи да го достави след запечатването на крепостта. После може да е инсценирал смъртта си и накрая — да е уредил прокламациите да бъдат заковани на вратата на „Сейнт Мери льо Боу“ и на кръста пред Уестминстърското абатство.