Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Съгласен съм — заяви Агрипа. — Другият палач пък, онзи Хелбейн, може да е бил убит, понеже е знаел нещо. Колкото до мистрес Ъндършафт — тя не е такава, каквато изглежда, това е очевидно; скръбта й не е толкова дълбока, колкото би трябвало. Освен това никой не може да гарантира, че онзи труп действително е бил на нейния съпруг. Другото, което научихме, е, че мастър Ъндършафт никак не е харесвал сър Едуард Кембъл. Предполагаемата смърт на палача пък е възможно най-доброто прикритие, ако изпращаш писма на краля, за да го изнудваш, и ги оставяш в Уестминстър или другаде. Кой обаче е съучастникът на Ъндършафт и как се свързват един с друг, си остава загадка. Колкото до печатите, Роджър, трябва да те уверя, че те съвсем не са фалшификати. И двата са принадлежали на Едуард Пети. Та ако теорията ти е вярна, въпросът е как палачът и съучастникът му са се сдобили с тях — добрият доктор погледна към небето. — Трябва да вървим — промърмори той. — Днес кралят излезе на лов, така ще стори и утре — Агрипа мрачно се усмихна, — но междувременно, Роджър, очаква двамата да се видите на вечеря. Освен това ни предстои още работа със Снейкрут, Уърмуд и останалите.

И така, аз и двамата ми спътници се върнахме в Пти Уелс и Агрипа ни поведе право към „Бесилката“. Въпреки зловещото си име кръчмата се оказа доста чиста и просторна, с висок сводест таван, а вонята на ейл и вино и недотам приятните миризми от кухнята се притъпяваха от уханието на летен ден, което се носеше от кошниците с ароматни билки, висящи от таванските греди. Същевременно съдържателят явно беше взел името на кръчмата твърде на сериозно и беше украсил салона с късчета дърво, отчупени от разни бесилки. На една от стените пък висеше парче въже, с което се твърдеше, че е бил обесен великият измамник Пъркин Уорбек23. Да не забравя и за дървената кутия над камината, в която — според бележката, надраскана отдолу — се пазеше част от кожата, одрана от Ричард Пъдликот, който се опитал да отмъкне кралското съкровище от Уестминстърското абатство. Изобщо мястото беше забавно, но същевременно — с тези черепи, изрисувани по дъските на пода, и тази централна колона, украсена с ножове и омазана с червена боя, така че да прилича на стълб за бичуване — доста мрачно.

Знаете ли, с течение на годините човешката природа започва да ме вълнува все повече и повече. Защо например хората намират възможно най-отвратителните неща за толкова интригуващи? Ако се изправя насред Чийпсайд и заявя, че притежавам кучешки череп, минувачите вероятно няма да ми обърнат внимание. Ако обаче кажа, че съм горд собственик на черепа на някой кръвожаден убиец, който освен това е бил и капелан на тази или онази църква, всички ще се съберат около мен. О, да, определено е така — докато бях продавач на реликви, най-бързо изчезващата от сергията ми стока бяха черепите, които представях за останки на Варава или Пилат Понтийски…