Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Най-накрая аз, Роджър Шалот, дадох да се разбере кой съм. Няма да ви отегчавам с подробности. Само ще ви кажа, че се преоблякох като работник и така успях да вляза в къщата на Попълтън. Нали разбирате, членовете на това семейство дори не поглеждаха слугите си. И така, аз бях нает да почистя помийните ями и нужниците, което ми даде възможност да се разхождам необезпокояван навсякъде из къщата. В грамадната трапезария, или приемната, както предпочиташе да я нарича Голямата уста, имаше една бъчва с вино, която икономът отпушваше всеки път, щом онази пепелянка и синовете й седнеха да се хранят. Е, това е нещо, което никой слуга не би откраднал. Непрокопсаниците биха отмъкнали всичко друго, до което се докопат, но не и виното на господаря или поне със сигурност не биха посегнали на отворена бъчва. И така, през една хубава сутрин, когато всички останали бяха някъде другаде, аз катурнах бурето на една страна и махнах запушалката. После изсипах вътре едно специално прахче, в което имаше силно слабително и още няколко тайни съставки. Накрая върнах бъчвата на мястото й, захвърлих кофата с изпражнения, която носех, и побягнах като вятъра.

На следващия ден отпътувах за Касъл Ейкър и се отбих в кръчмата „Върбата“, където се беше настанил добрият ми приятел доктор Куиксилвър, когото бях повикал от Лондон. Истинско превъплъщение на злото беше този Куиксилвър. Завършен актьор, роден лъжец и хитрец, когото никой не можеше да преметне. Тънък като вейка и висок като върлина, с дълга и рошава сива коса, докторът имаше аскетично лице и умения, на които биха завидели и най-добрите лекари от Салерно15. Погледът в очите му беше невинен, меката кожа на лицето му — гладко избръсната, а устните му — винаги извити във възможно най-благата усмивка, подобна на онези, които често се виждат по лицата на свещениците, особено когато последните дават някакъв мъдър съвет на някой свой енориаш. Освен всичко друго Куиксилвър се обличаше изключително добре. В онзи ден той носеше жакет с кръгла яка, обточена със скъпа кожа, и бухнали на раменете ръкави, които му придаваха по-снажен вид. Под жакета си беше облякъл дълъг до кръста втален елек с подплата, а на кльощавите си крака — тесен панталон в същия цвят като елека. На главата му пък имаше широкопола шапка, която още повече засилваше впечатлението за стабилност и порядъчност, което докторът създаваше. Единственото по-особено нещо, което забелязах, беше, че дланите му непрекъснато стояха скрити под богато украсените маншети.

Двамата се срещнахме в салона на „Върбата“.

— Роджър! Моето скъпо, скъпо момче!

Куиксилвър сграбчи ръката ми и сърдечно я разтърси. Аз се усмихнах и казах на кучия син да ми върне пръстена, който току-що беше смъкнал от пръста ми. Мошеникът му с мошеник се ухили и ми го подаде.

— Освен това искам да държиш ръцете си далеч от кесията ми! — изръмжах. — И не се опитвай да ми пробутваш номерата си, Куиксилвър! Да не започнеш сега да трупаш разни сметки, които после да изпратят на мен — поставих две златни монети пред него. — Вземи тези сега, а когато приключиш, ще получиш още три.

Монетите изчезнаха, преди да успея да мигна — името на доктора беше съвсем уместно16.

Куиксилвър седна, повика кръчмаря и надуто поръча най-доброто, което кухнята можела да предложи. После, макар да беше кльощав и поне шейсетгодишен, докторът яде като кон и през цялото време не спря да ми задава въпроси. Защо съм го бил повикал? Да не би да съм имал нови лекове? Какво съм искал от него?

И така, аз му разказах всичко за Голямата уста и домочадието й. Куиксилвър ме изслуша внимателно, а после се облегна в стола си и се разтресе от смях.

— За Бога, Шалот, сега цялото семейство ще трябва да се завре в нужника! Какво казваш — сложил си и анасоново семе? Майко мила, кожата им ще се покрие с обриви!

— Откъде знаеш? — сопнах се аз. — Нали си шарлатанин!

Лицето на доктора изведнъж помръкна и за миг аз видях един съвсем друг човек. В следващия момент си дадох сметка, че не ми е известно абсолютно нищо за Куиксилвър — не знаех нито кой е в действителност, нито откъде идва.

— Ех, Роджър — размаха показалец той. — Аз никога не съм те обиждал. А колкото до мен — знай, че не съм такъв, какъвто изглеждам.

— Повечето хора не са — заядох се аз, но после видях гнева в очите на Куиксилвър. — Съжалявам — добавих бързо и дарих доктора с най-очарователната си усмивка. — Наистина съжалявам и ти обещавам, че когато свършиш работата, ще ти платя не три, ами четири монети.

Събеседникът ми обаче явно си беше спомнил нещо неприятно, защото се наведе към мен и изсъска:

— Чувал съм за теб, Шалот, и знам за нещата, които си вършил за Уолси — Куиксилвър разтегли устните си в студена усмивка. — Някога аз също работех в сянката на силните на деня и се случваше да ме привикат в Тауър посред нощ, да ме отведат в някоя тайна стаичка и да ме сложат да седна до леглото на някой големец, за да изслушам изповедта му — докторът се отдръпна, сякаш беше казал твърде много. — Както и да е — той вдигна рамене, — всичко това е в миналото.