Ладията на Харон

— Господи, непоправим си — усмихна се Мили Грей. Пазачът от охраната в стаята на дежурните медицински сестри не попита Милисънт каква е връзката и с Халид Худари, нито защо е дошла в болницата. Той едва откъсна очи от гърдите й, за да забележи, че не е сама, и преплитайки език, и каза, че Халид е в самостоятелна стая на четвъртия етаж. Милисънт Грей и преоблеченият Тревър Джеймс-Прайс тръгнаха към асансьорите, потискайки желанието си да се хванат за ръце. Лорд Харолд Грей щеше да се върне от сафарито в Африка след петнайсет дни и всяка прахосана секунда от връзката им можеше никога да не бъде наваксана.

Пет минути след като двамата се качиха в асансьора, във фоайето влезе напрегнат млад кюрд. Издутината в левия джоб на шлифера му в цвят каки беше сгъваем мобилен телефон, а тази в десния — пистолет «Зиг Зауер P220» със заглушител. Тарик се бе срещнал с него на паркинга пред огромната болница и му бе казал номера на стаята на Худари, след като през нощта го бе научил по време на продължително разузнаване. Кюрдът разполагаше точно с двайсет минути, за да стигне до Худари, да го убие и да се върне на паркинга, където Тарик чакаше да го откара с кола. Младият мъж спря във фоайето и пропиля пет от минутите си, опитвайки се да събере смелост. Охраната беше малобройна, но имаше двама едри пазачи, които разговаряха с репортерите, очакващи изявление от неизвестната жертва на четвъртия етаж.

Убиецът реши, че това е подходящият момент да нанесе удара. Ако го заловяха, щеше да отнеме живота си, изкупвайки вината си за провала предишния ден. Мъченичеството му бе осигурено. Заглушителят, прикрепен към големия автоматичен пистолет, не беше използван, и щеше да работи с максимална ефективност. Изстрелът нямаше да се чуе на повече от два метра от стаята на Худари. Пазачите дори не го погледнаха, когато се отправи към асансьорите.

Халид Худари беше буден от два часа. Болката безмилостно го изтръгна от предизвикания от опиатите сън. Драскотините на гърба му пареха дори през марлите и ожесточено го сърбяха. Всеки път, когато мигнеше, нежните мускули около очите дърпаха раните на лицето му, предизвиквайки сълзи. И когато сълзите опареха разрязванията по бузите му, все едно слагаха сол в раните.

Мисълта го накара да се усмихне въпреки болката.

— Не може да те боли толкова много, щом се смееш в този ранен час.

Халид се огледа. Спомняше си бегло Милисънт Грей, но разбра, че гласът се разнесе от фереджето. Не ги беше чул да влизат. Тревър Джеймс-Прайс дръпна черното фередже от главата си и хубавите му коси се разлюляха от движението и после паднаха върху момчешкото му лице. Въпреки самоуверената усмивка в сините му очи имаше неподправена загриженост.

— Господи, Халид, изглеждаш ужасно дори за смрадлив арабеск.

— Бедна ти е фантазията.

— Няма да бъда банален и да те питам как се чувстваш. И след като снощи говорих с онзи тъп лекар и сутринта прочетох медицинските заключения, не е необходимо да питам какво се е случило. Искам само да знам защо пожела да дойда тук и защо е този чудноват маскарад? Между другото, знаеш ли, че охраната тук е абсолютна смешка?

— Не съм изненадан. Никой не знае кой съм и искам да бъде така, докато избягам. — Бавно, като старец, наближаващ смъртта, Халид се надигна и седна. Всяко движение засилваше гримасата на лицето му. Докато успя да провеси крака от леглото, той се задъха и се обля в пот.

— Полека, стари приятелю. — Тревър прекоси стаята и сложи ръка на рамото му. Халид изтръпна от лекото докосване.

— Трябва да отида там, Тревър — прошепна той. Лицето му беше мъртвешки бледо, а устните синкави. — Трябва да севърна в ОАЕ.

— Мисля, че не бива да ходите никъде — възрази Милисънт, приближавайки се до Тревър. Макар че не познаваше Халид, тя изпитваше съчувствие, като го гледаше.

— Заминавам, лейди Грей. Тревър ще ви обясни защо, но в момента се нуждая от помощта ви, а не от състраданието ви — заяви Халид с решителност, която смрази атмосферата в стаята.

Тревър вече изхлузваше черните дрехи през главата си. Въпреки че се бе пошегувал с Милисънт, под тях той беше облечен в панталона и бялата риза, с които беше предишната нощ. На яката му имаше размазано червило.

— Какво искаш да направи Мили?

— Тя трябваше да е с фереджето. Казах ти го снощи. — Халид се ядоса, че не са го послушали.

— Няма значение, стари приятелю — безгрижно каза Тревър, опитвайки се да го успокои. — Пък и винаги съм изпитвал желание да облека женски дрехи.

Халид не добави нищо повече. Тревър извади вързоп с дрехи, взети от гардероба на лорд Грей. Съпругът на Милисънт беше едър мъж и в размерите на талията му можеха да се поберат двама като Халид и дори да остане малко място. Тревър помогна на приятеля си да се облече и после отново нахлузи робата. Под черната памучна дреха се виждаха само обувките му.

— Надявам се, че знаеш какво правиш, Халид. Състоянието ти не позволява да излезеш от болничната стая, още по-малко да пътуваш до ОАЕ.