Ладията на Харон

Макар че удобствата бяха най-добрите, които можеше да предложи компанията — бразилско кафе и турска кожа, самолетът беше малък. Пространството беше спестено в името на икономиите. Повечето хора биха се чувствали щастливи да имат подобен самолет на тяхно разположение, но Руфти се дразнеше от «Хокър Сидли». Постът на Худари му даваше право на боинг за лична употреба, ако тъпакът решеше някога да го използва. Там беше широко и имаше предостатъчно място.

Боингът трябваше да принадлежи на човек, който щеше да го оцени.

«Някой като мен» — помисли той.

Те все още се намираха на летище «Гатуик» в Лондон. Бавеха се вече два часа, защото самолет от Лос Анджелис бе съобщил за авария, докато подхождаше към «Хийтроу», и бе предпочел да кацне на «Гатуик», като предизвика задръстване на десетки самолети и забави излитането на още толкова, включително на «Хокър» на Руфти. Той трябваше да бъде в Абу Даби в десет, но така, както вървяха нещата, щеше да закъснее най-малко четири часа.

— Проклети евреи — мрачно измърмори Руфти, сякаш тази ругатня изразяваше всичките му проблеми.

Кериков беше готов да детонира пакетите с азота, прикрепени към петролопровода в Аляска, иранците и иракчаните бяха в готовност да започнат придвижването на войските си веднага, а той още не беше излетял и чакаше шайка богати евреи да слязат от самолета си и да изкупят още части от света. В Персийския залив го чакаха двеста войници, с които да превземе властта в ОАЕ от марионетката на британците, издигната на висшия държавен пост през седемдесетте години на XX век.

Макар че беше предпазлив, принцът не подозираше бунт. Руфти знаеше, че ранното насрочване на революцията е ключът за завладяването на Персийския залив. Забавянето, докато Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ се подготвят за промяната, предизвикана от преустановяването на вноса на петрол от Съединените щати, само щеше да възпрепятства каузата му. Трябваше да нанесе удара сега, докато правителствата не бяха сигурни какво ще им донесе бъдещето.

Руфти не си спомняше къде за пръв път чу поговорката, но тя беше много подходяща за случая. Лесно е да поведеш гладния и да победиш объркания човек.

Персийският залив беше объркан. Правителствата бяха раздирани от разногласия и готови за капитулация. Моментът беше изключително подходящ. През последната година, откакто плати, за да се включи в плана на Иван Кериков за съсипване на американските петролни ресурси, Руфти работеше неуморно и тайно, за да осъществи замисъла си. Без Иран и Ирак той не можеше да се надява да узурпира трона на ОАЕ и да го запази за себе си. Но ако не успееше да осигури договорения сигнал за началото на операцията — смъртта на Худари, Руфти трябваше да се прости с идеята да управлява Близкия изток и вероятно дори с живота си. Иракчаните го бяха предупредили, че ако се провали, ще умре.

Техните танкове бяха готови да навлязат в Кувейт, след като Руфти неутрализираше американската заплаха. Разрушавайки петролопровода, той щеше да предизвика вътрешна криза в Съединените щати, която нямаше да им позволи да се противопоставят на нападението. Кувейт щеше да падне за няколко дни, а Саудитска Арабия за седмица или малко повече. Няколко заредени с антракс ракети «Скъд», изстреляни по Тел Авив и Ерусалим, и войната щеше да свърши. Америка нямаше да има бази, откъдето да отвърне на огъня, и едва ли щеше да прибегне до употребата на ядрени оръжия, за да изгони иракчаните и новите им съюзници иранците.

Без петрол от Аляска и със стратегически резерв само за един-два месеца, Съединените щати щяха да бъдат принудени да сключат сделка с новосъздадения триумвират в Близкия изток — Иран, Ирак и ОАЕ. Руфти прогнозираше десетократно увеличение на цената на петрола. И това беше само началото. Той се виждаше как става един от най-богатите хора в света. И тъй като под горещите пясъци на Емирствата имаше милиарди барели петрол, мечтата му несъмнено щеше да се сбъдне.

Само проклетият самолет да излетеше и да се отправеше към Абу Даби.

Телефонът в облегалката за ръце изблея като агне — дискретно чуруликане, което Руфти едва не пренебрегна във вълнението си. Той отговори на четвъртото позвъняване.

— Какво?

— Сър, обажда се Тарик.

След Абу Алам Тарик беше най-довереният му лейтенант. Той бе останал сирак по време на жестоката гражданска война в Ливан и бе израснал сред смърт и омраза в лагери за бежанци. Беше непоколебимо предан и не притежаваше абсолютно никакъв морал. Абу Алам убиваше с трескавата потребност на пристрастен, но Тарик изпълняваше задълженията си с хладнокръвието на професионалист. Руфти го бе изпратил в болницата като подкрепление на кюрдския идиот.

— Какво има?