Ладията на Харон

— Госпожи и господа, говори командирът. Опасявам се, че на «Хийтроу» е възникнал технически проблем. Главният радар внезапно е изключил заедно с всички компютри. Може да останем за малко тук, докато оправят нещата. От името на «Бритиш Еъруейз» аз и останалите членове на екипажа се извиняваме за забавянето. Ще ви предавам информацията, която получавам. А в това време наредих на стюардесите да ви почерпят безплатно. Благодаря.

Халид Худари проспа съобщението.

На двайсет километра южно от Феърбанкс, Аляска

Феърбанкс, най-големият град във вътрешността на Аляска, се намираше на брега на река Чена. От височина хиляда и петстотин метра ясно се виждаха буйните пламъци на югозапад от центъра на града. Огънят бушуваше и се виеше нагоре в мрака, без да се влияе от проливния дъжд. Пожарът бе избухнал близо до международното летище в новото депо за съоръжения на «Алиеска». Еди, Мърсър и Майк Колинс видяха трескавите движения на хората, които се опитваха да се преборят със стихията. Въртящите се светлини на пожарните коли и линейките примигваха като обезумели. Броят им изглеждаше окайващо недостатъчен в сравнение с размерите на огъня. Най-малко два акра бяха обхванати от пламъци и черен пушек.

— Господи, какво става там долу? — попита четвъртият човек в хеликоптера, млад сержант, изпратен от полковник Ноф да поддържа връзка между Еди Райе и двата щурмови хеликоптера «Хюи», които летяха на около осемстотин метра пред тях.

— Страхотно отвличане на вниманието — отговори Мърсър. — Изглежда, че няма да получим подкрепа на земята от Форт Уейнрайт.

Преди да излетят от «Елмендорф», полковник Ноф бе предложил да изпрати конвой от военна полиция от военновъздушното летище на Форт Уейнрайт във Феърбанкс по магистралата «Далтън», към помпени станции пет и шест. Мърсър се бе съгласил, защото знаеше, че хеликоптерите ще пристигнат в помпените станции много преди военната полиция, но ако бе заминал, Кериков щеше да попадне на армейските коли.

В очите на местните власти пожарът със сигурност щеше да изпревари по важност мисията на Мърсър. Всеки годен войник от Уейнрайт щеше да помага за контролирането на тълпата, да търси и да спасява хора. Трите хеликоптера, летящи на север, бяха сами.

Майк Колинс седеше до Мърсър и гледаше през прозореца, допрял лице до плексигласа. Устните му бяха стиснати, а ръцете му нервно потрепваха на коленете.

— Онези проклети психопати съзнават ли, че в складовете има около хиляда тона сеизмични заряди и други експлозиви?

— Вероятно — отбеляза Мърсър.

— Това не е шега, по дяволите. — Колинс се обърна и гневно се вторачи в него.

— Знам, че не е, Майк, но гарантирам, че това е само странична атракция. Главното събитие тепърва предстои. Кериков знае, че ще има реакция, щом загубим връзка с помпените станции, и се опитва да ни отклони по грешна следа.

— Откъде знаеш? Защо си сигурен, че не е искал да предизвика само пожар?

— Защото знам как разсъждава копелето и това не е достатъчно голямо за него. — Мърсър щеше да продължи, но сержантът го прекъсна. Полковник Ноф искаше да говори с него. Мърсър си сложи слушалките. — Да, полковник. Какво става?

— Току-що получих съобщение от Уейнрайт. Нашите хеликоптери им трябват за евакуация на ранените в Анкъридж. Болниците във Феърбанкс са препълнени. Необходими са им всички налични хеликоптери, за да карат пациенти на юг и лекари и медикаменти на север.

— Не. Продължаваме.

— Сам каза, че това може да е гонене на вятъра, а там долу умират хора. Те се нуждаят от нас.

— Там долу нямаше да има пожар, ако помпените станции не бяха атакувани. Правят го за отвличане на вниманието, полковник, нищо повече.

— Това отвличане на вниманието вече отне живота на двайсет и трима души, доктор Мърсър — язвително отбеляза Ноф.

— Съжалявам, но моята мисия има предимство. Край.

— Коравосърдечно копеле — процеди Майк Колинс и отново се обърна към прозореца, докато Феърбанкс изчезваше зад плоския корем на хеликоптера.

Мърсър не отговори. Той седеше, скръстил ръце на гърдите си. Очите му бяха безизразни и непроницаеми, но зад фасадата съзнанието му трескаво работеше. «Имам ли право? — запита се той. — Или осъждам на смърт невинни хора, като им отказвам хеликоптерите?»

— Мърсър, обаждане от Анди Линдстрьом — съобщи Еди Райе. — Казва, че никой не отговаря от помпена станция пет, но номер шест е на линия, всичко е наред с останалия персонал. Пита дали да изпрати още хора в пета.

— Не! Персоналът на помпена станция шест не трябва да я напуска при никакви обстоятелства. Ще ги накълцат на парчета, много преди да стигнат до командната сграда. Номер пет е под контрола на терористи. Сержант, обади се на полковник Ноф и му кажи, че мишената е помпена станция пет. Еди, колко остава до там?

— Най-малко един час и двайсет минути. Времето е убийствено, а хеликоптерите «Хюи» са по-бавни и от нас, особено когато са натоварени догоре.

— По дяволите! Помпена станция пет изключи преди няколко часа. Възможно е Кериков вече да е тръгнал.