Ладията на Харон

Горивото и се свърши и тя се отправи обратно към земята. По време на трескавата маневра никой не забеляза, че във въздуха се издига друга ракета.

Ракетата беше пред тях и насочващата и система ги търсеше упорито и решително. Дългата метър и трийсет «Грейл» най-после засече топлинното им излъчване, леко промени траекторията на атаката си и бързо скъси разстоянието между себе си и корема на хеликоптера.

— Мамка му! — изкрещя Майк Колинс, а младият сержант, който седеше на мястото на помощник-пилота, започна да пищи.

Мърсър усети, че се парализира. Страхът, стегнал гърдите му, когато първите два хеликоптера бяха свалени, го отпусна в този последен миг, за да може да посрещне смъртта спокойно и да я наблюдава безстрастно как се приближава.

От всички само Еди Райе не беше се предал. В мига, преди бойната глава да удари долната част на хеликоптера, той отново зави рязко. «Грейл» улучи оста на ротора и експлодира.

По-голямата част на ударната вълна бе насочена встрани от хеликоптера благодарение на съобразителността и изключителните рефлекси на Еди, но «Джет Рейнджър» беше фатално поразен. Кабината се изпълни с пушек, когато хеликоптерът бе блъснат силно във въздуха и едва не се преобърна от експлозията. Електрическата система изгоря и секунда по-късно двигателят се задави и после започна да прекъсва от липса на гориво, което да приижда по повредените тръби. Парливата смрад на авиационно гориво задави четиримата мъже, които се опитваха да се задържат на седалките на клатещия се хеликоптер. За щастие «Джет Рейнджър» не се беше запалил. Все още.

Разчитайки единствено на инстинкта си, Еди успя да уравновеси хеликоптера. Пушекът беше толкова гъст, че не виждаше дори контролното табло пред себе си. Хеликоптерът започна да се върти около оста си, докато падаше към земята, притискайки хората вътре към стените на корпуса. Еди използва това като предимство и забави падането с помощта на малкото останала мощност на все още въртящите се перки.

— Не виждам нищо, по дяволите — изкрещя той, за да надвика оглушителния шум на разпадащия се хеликоптер.

Мърсър се наведе напред и протегна ръка слепешката в пушека, докато пръстите му докоснаха хладния метал на картечния пистолет «Хеклер и Кох», който сержантът бе изпуснал, когато «Джет Рейнджър» бе ударен. Той се изправи и зареди оръжието.

— Закрийте лицата си!

Мърсър се прицели над рамото на Еди и изстреля градушка от куршуми в предното стъкло.

Плексигласът се напука и после излетя в празното пространство. Няколко парчета паднаха в пилотската кабина и едното се заби в рамото на изпадналия в безсъзнание Майк Колинс. Вихрушката изсмука пушека, отнасяйки парализиращата миризма на авиационно гориво. Еди отново можеше да вижда и ръцете му стиснаха здраво контролните лостове на падащия по спирала хеликоптер.

— Няма да успеем — изкрещя той.

Земята на триста метра под тях представляваше безлика, тъмна бездна. Нощта беше беззвездна и не можеха да разберат дали отдолу има скалисти планини, мека поляна или вода. Еди трябваше да опита да се приземи слепешката. Не можеше да разчита дори на висотомера, за да определи позицията им, защото уредът бе блокирал, когато ракетата ги порази.

— Там! — извика Мърсър, сочейки вляво. От мрака изплува горичка високи, прави смърчове. Пирамидалните им върхове приличаха на заострени камбанарии на средновековни църкви. Горичката изглеждаше гъста и щеше да омекоти контролираното разбиване на падащия хеликоптер. Еди се насочи към дърветата. Моторът се задави и угасна, когато остатъкът от горивото изгоря с феноменална скорост.

— Няма да стане. Смърчовете изглеждат близо, но всъщност са най-малко на осемстотин метра — извика Еди. Дъждът намокри всички. Сержантът използва ръкава на униформата си, за да избърше водата от черното лице на Райе, който не можеше дори за секунда да си позволи да махне ръцете си от контролните лостове. Изведнъж на Райе му хрумна идея. — Вратите ви имат аварийни лостове. Дръпнете ги и ще се отворят.

Мърсър и сержантът дръпнаха големите червени ръчки и вратите се спуснаха навън. В кабината нахлу още по-силен дъжд. Въздушното течение завъртя вихрушки във всички посоки.

— Мога да задържа хеликоптера само секунда на височина пет-шест метра над короните на дърветата. Това е най-доброто, което мога да сторя.

— Не, Еди — извика Мърсър. — Няма да оставя теб и Колинс.

— Мърсър, или всички ще загинем, или може да спася вас двамата. Не ми отнемай тази възможност, по дяволите.

Мърсър престана да спори с него. Застана до отворената врата. Райе приближи хеликоптера до горичката, точно над върхарите на смърчовете. Ехото на въртящите се перки отекваше по твърдата земя отдолу. Отблизо дърветата не бяха толкова гъсти, колкото изглеждаха на пръв поглед. Между много от тях имаше големи пространства и ако паднеше от такава височина, човек щеше да се разпръсне като чувал с цимент. Мърсър стисна картечния пистолет в едната си ръка и зачака сигнал от Еди.