Ладията на Харон

Тревър предвидливо бе сложил шепа банкноти от двайсет английски лири в джоба на панталона и Халид си купи чадър и слънчеви очила. Той използва чадъра като бастун, за да прехвърля тежестта си на крака, който го болеше по-малко. Очилата прикриха някои от раните на лицето му и с пригладената си напред коса, Халид можеше да мине за жертва на скорошна автомобилна катастрофа.

На върха на ескалатора, точно преди рентгените на охраната, към него се приближи млада жена в синя униформа.

— Министър Худари, казвам се Вивика Смит — лъчезарно се усмихна стюардесата от «Бритиш Еъруейз». Тя беше на двайсет и няколко години, с късо подстригани руси коси и нежни очи. Вивика Смит провери паспорта му и свери информацията, която и бяха дали от билетното гише на авиолинията. Като го видя, че куца, тя извика една от електрическите колички на летището да ги закара до боинга, очакващ последния си пътник.

— Благодаря за любезността. Наистина се нуждаех от това — каза Халид. Болкоуспокояващите най-после започваха да оказват въздействие и да притъпяват болката. Докато количката се движеше по коридорите, той взе мобилния телефон на Вивика и се обади на полковник Уейн Бигълоу в Абу Даби. Старият пустинен плъх не беше в тесния си ергенски апартамент, но Халид остави съобщение на телефонния му секретар, че ще пристигне след няколко часа, и помоли Бигълоу да го чака на летището.

Натоварените с багаж пътници се отдръпваха пред количката, докато минаваше покрай безмитните магазини, безбройните вестникарски щандове и елегантните бутици, с които се гордееше терминалът. След няколко минути стигнаха до изхода. Вивика Смит скочи на земята, докара инвалидна количка, оставена до вратата, и заведе Халид до мястото му в първа класа. За да получи място там веднага, без предварителна резервация, и да накара самолетът да го чака, докато се качи на борда, струваше на Худари десет пъти повече от редовната цена на билета. Привилегиите не бяха евтини.

Халид вече не беше в състояние да остане буден и заспа блажено, докато големият боинг потегляше към пистата.

Детонаторът с часовников механизъм на произведената в Чехия граната беше променен от обичайните четири секунди на шейсет, превръщайки я в изобретателно терористично оръжие за гъсто населени зони, където по-сложни устройства можеха да бъдат открити, ако бъдеха оставени там твърде дълго. Тарик изчака голямата стрелка на часовника му да отброи последната секунда на предвидения срок, изпи остатъка от безалкохолното си питие, извади гранатата от джоба на шлифера и пусна двата предмета в кофата за боклук, до която стоеше от петнайсет минути. Той спокойно излезе от летището и тръгна към колата си. Дори ако някой го познаеше като човека, поставил взривното устройство, това щеше да бъде първата му акция извън Близкия изток и описанието му едва ли щеше да доведе властите при него.

Петдесет и девет секунди след като дръжката на гранатата бе освободена, сто и двайсетте грама тротилов заряд в овалното и тяло експлодираха и забиха капака на контейнера за отпадъци в тавана на терминала. Оръжието се разпръсна на стотици малки щрапнели. Ударната вълна порази деветнайсетгодишно момиче от Норвегия. Разчлененото и тяло падна на няколко метра от мястото на експлозията. От взрива бяха ранени осем души. Единият от тях, свещеник от Нигерия, по-късно почина в медицинския център на летището.

Преди паниката да завладее голямата сграда, телефонът в администрацията иззвъня. Джеф Уилбърфорс вече беше в лошо настроение заради промените в трафика, предизвикани от аварийното приземяване на «Ел Ал» на «Гатуик», и не изпитваше желание да отговори на обаждането.

— Какво? — изрева той, очаквайки да чуе някакъв тъп диспечер от «Гаутик».

— В момента, в който телефонът ти иззвъня, беше задействан експлозив в главната зала на терминал четири. Взривът беше малък в сравнение с онова, което сме поставили на различни места из летището и в няколко самолета, които чакат разрешение за излитане. Ако някой от тях се опита да напусне «Хийтроу» две минути след прекратяването на този разговор, ще детонирам останалите бомби. Кръвта на невинните жертви ще изцапа вашите ръце. През следващия час ще позволя на един самолет да кацне, но ако някой друг се опита да го направи, ще взривя останалите експлозиви. Летище «Хийтроу» е затворено по заповед на «Обединен Кюрдистан».

Мъжът прекъсна връзката. Уилбърфорс се заслуша в равномерния сигнал на телефона, който приличаше на звук на сърдечен монитор, показващ права линия. Той ставаше, когато секретарката му нахлу в кабинета. Беше готова да се разплаче.

— Джеф, имаше експлозия.

Големите двигатели на боинг 767 на «Бритиш Еъруейз» тихо бръмчаха, докато огромният самолет се движеше по пистата зад заминаващ за Ню Йорк джъмбо джет. Боингът беше четвърти на опашката за излитане, когато моторите изведнъж престанаха да работят. Осветлението в кабината намаля и климатичната инсталация превключи на много по-слаба мощност.