Ладията на Харон

Съзнанието на Халид започна да се прояснява, позволявайки му да разсъждава трезво поне за известно време. Усещаше тъпа болка в гърба и раменете, която можеше да пренебрегне. Той привлече вниманието на стюардесата.

— Има ли някаква причина да не ни позволявате да слезем от самолета?

— Съжалявам, господине, но това е част от исканията на терористите. Те не позволяват на никой самолет да помръдне. Преди малко са се обадили втори път. Казали са, че ако някой самолет се опита да се премести или да пусне пътниците си да слязат, ще взривят всички бомби едновременно.

Твърдят, че наблюдават летището. Много съжалявам за инцидента, министър Худари. Чух какво сте преживели. Опасявам се, че нямам нищо по-силно от «Мидол», но може би желаете питие?

— В момента не, благодаря — побърза да откаже Халид. За пръв път през живота си той се изкуши да наруши предписанията на Корана и да пие алкохол, но за да притъпи не болката, а мисълта, че Руфти ще победи.

Дебелият негодник сигурно знаеше, че Халид се опитва да се върне в Обединените арабски емирства, и вероятно го бе проследил от болницата. Не искаше дори да си помисля за последиците, ако Руфти бе разбрал, че Тревър и Милисънт Грей са му помогнали. И двамата бяха в сериозна опасност, но като имаше предвид, че е спал четири часа, вероятно вече беше късно да им помогне.

Халид прогони загрижеността си за влюбените и се замисли какъв е залогът. Руфти сигурно пътуваше към ОАЕ. Щом пристигнеше там, той незабавно щеше да започне да осъществява плана си да свали правителството. В момента принцът беше уязвим, притиснат между отстъпките пред Съединените щати и войнствено настроените реакционни кръгове в Персийския залив. Старите врагове отново се бяха окопитили от промяната в положението с петрола в света.

Руфти можеше да превземе Емирствата толкова лесно, че международните медии сигурно щяха да нарекат преврата «безкръвен». И след това щяха да се намесят Иран и Ирак и Заливът щеше да падне под строга диктатура. Използвайки петрола като икономическо оръжие, за няколко седмици конспираторите щяха да поставят на колене Европа, Азия и Америка.

— Трябва ми телефон. — Халид осъзна, че е говорил на глас едва когато жената до него го погледна учудено.

Той отново повика стюардесата и обясни, че е важно да се обади. Тя подчерта, че не може да използват телефони, докато самолетът е на земята. Властите се опасявали, че външни електронни смущения като радио или клетъчен телефон може да детонират експлозивите.

— Уверявам ви, че няма повече експлозиви. Трябва незабавно да се обадя по телефона.

Стюардесата поклати глава и се обърна.

— Тогава искам да говоря с командира — безразсъдно настоя Халид, стана от мястото си и се изправи пред младата стюардеса.

— Съжалявам, господин министър, но и това не е възможно — отговори тя.

— Веднага, по дяволите! — изкрещя той. Стюардесата се дръпна назад и Халид тръгна по пътеката между седалките, като вървеше сковано заради раните си. Отстъпвайки пред общественото му положение, тя го поведе към пилотската кабина. Командирът на полета, мъж с прошарени коси, кожа с тъмен слънчев загар и спокойни очи, се обърна да види кой се е осмелил да нахълта в неговата светая светих. Когато видя дрехите, които не бяха по мярката на Халид, и незарасналите рани на лицето му, той стисна по-здраво контролния лост.

— Командир Дарсън — официално каза стюардесата, — това е министър Худари, който бе доведен на борда в последния момент.

Дарсън продължи да гледа подозрително Халид.

— Да, господин министър, какво мога да направя за вас?

— Атаката на летището има за цел да ме забави да се върна в родината си, командире. Няма други експлозиви, нито терористичен заговор. Един мой противник се опитва да свали правителството на страната ми и аз съм единственият, който знае за намеренията му. Затваряйки летището и забавяйки полета, той може да успее да отнеме властта от нашия законен владетел. — Халид полагаше усилия да говори ясно. Съзнанието и зрението му отново започваха да се замъгляват.

— Желаете да слезете от самолета?

— Да, и ако това не е възможно, тогава поне ми позволете да се обадя по телефона и да изпратя предупреждение.

— Разбирам положението ви, но и вие трябва да разберете моето. Имам строга заповед да не използвам радиопредавателите, докато властите не решат, че на летището и в самолетите няма бомби. Въпреки твърденията ви, органите на реда приемат сериозно заплахата, като се има предвид какво се случи пред Британския музей.

— Командире, аз бях мишената на атаката там. Не разбирате ли, че се опитват да убият мен? Целият този сложен сценарий има за цел да забави само един човек, мен.

— Съжалявам, но ръцете ми са вързани. За няколко часа антитерористичните сили би трябвало да са проверили всичко. Предпазливи са, в случай че терористите наистина наблюдават летището. Ще се погрижа да слезете от самолета веднага щом получим разрешение. Съжалявам, но това е най-доброто, което мога да направя.

— Не е достатъчно — изкрещя Халид.