Ладията на Харон

Засрамен, че е заспал по време на дежурството, Джош потърка очи и се прозя, а после се съсредоточи върху предавателя. Не се беше преобличал от три дни и също като баща си бе добил навика да се пръска с дезодорант веднага щом се събуди. Джошуа дори имитираше стъписаното му изражение, когато аерозолът докоснеше нежната му кожа. Момчето започна да преглежда честотите, търсейки нещо, което може да помогне на баща му да намери риба. Джош въртеше копчето бавно, преминавайки от една честота на друга толкова плавно, че промяната беше незабележима, освен ако не слушаше тоновете на радиосмущенията, разнасящи се от високоговорителя.

Той едва не го пропусна. В нискочестотния обхват се чу кратко пращене, различно от шумовия фон, но не чак толкова, и Джош едва не го пренебрегна. Той обаче превъртя назад копчето и го чу отново. Някой предаваше, но сигналът беше далечен и неясен, изкривен шум като онзи, който другите деца в училище наричаха музика. Джош не съзнаваше какви са последиците от засичането на сигнал на 2182 мегахерца и се заслуша съсредоточено, докато от смущенията се разнесе глас.

— Мейдей, Мейдей, Мейдей [9]. Тук е супертанкерът «Южен кръст» до всички плавателни съдове.

Стреснат, Джош изскочи от каютата и изтича на мостика.

— Татко, хей, татко.

— Чакай малко, Джош — каза Стив Ханскъм, който се бе навел над сонара. Джордж Будет стоеше до него.

— Погледни колко е голям — със страхопочитание прошепна Джордж, въпреки десетилетията, прекарани в морето. — Не съм виждал такъв пасаж.

— По дяволите, Джордж, попаднахме на златна жила. — Стив се изправи и се обърна към сина си. — Джош, тичай да събудиш другите. Ще трябва да ловим риба.

Джордж Будет намали тягата на моторите и завъртя щурвала така, че «Гордостта на Сюзи» започна да описва широка дъга около огромното стадо риби, плаващи точно под повърхността, пощурели от хищните морски костури, които се стрелкаха сред тях. Джордж щеше да изпълнява задачите на мостика, докато Стив и другите двамата моряци се приготвеха да хвърлят мрежата около стадото сардини.

— Но, татко — настоя Джош, — току-що чух сигнал Мейдей по предавателя. Беше на 2182.

На Стив му бяха необходими няколко секунди, за да проумее какво бе казал синът му.

— Чул си сигнал на 2182? Сигурен ли си? — Изведнъж вълнението около стадото риби под тях се изпари.

— Да. Някой каза «Мейдей» и всичко останало — развълнувано отговори момчето, без да съзнава последиците от онова, което казва.

— Пригответе се да хвърлим мрежата — извика Джордж, който се бе съсредоточил върху рибата.

Стив се поколеба, гледайки нетърпеливото изражение на лицето на сина си. Искаше му се момчето да не бе засичало повикване на 2182 мегахерца, една от международните честоти за помощ. Трябваше да вземе решение за няколко секунди или стадото сардини щеше да се разпръсне, прогонено от костура.

— Хвърляйте! — извика Стив на двамата моряци, които вече бяха събудени от тропането на Джордж Будет по палубата над каютата, където спяха.

Мрежата беше хвърлена от задната част на траулера около периметъра на стадото, за да улови възможно най-голям брой риби.

Стив обикновено помагаше на хората си да я спуснат, уверявайки се, че скъпата мрежа няма да се заплете, но сега хвана сина си за ръката и го задърпа към радиопредавателя.

— Покажи ми — каза той на обърканото момче, което се бе разтреперило.

Уплашен, Джошуа включи стария «Моторола», отбягвайки да погледне баща си в очите. Предавателят загря и лампите му осветиха тъмната каюта. Момчето претърси честотите и спря на 2182 мегахерца. От високоговорителя се чу само бял шум. Стив си пое дъх, благодарен, че синът му се е объркал. Никой не викаше за помощ.

Ако наистина имаше бедствие, законът на морето повеляваше, че запазването на човешкия живот се нарежда преди всичко останало. Стив щеше да бъде принуден да среже тежките мрежи, влачещи се зад кораба, и да подкара възможно най-бързо, за да окаже помощ. Ако това се случеше, трябваше да се прости с надеждата, че ще събере пари за нови мрежи. Но Джош грешеше. Нямаше повикване за помощ и Стив можеше да лови риба.

Той се приготви да изключи радиопредавателя, когато от високоговорителя се разнесе силен, ясен глас, който се чу толкова близо, че човекът сякаш беше в каютата при тях.

— Мейдей, Мейдей, Мейдей. Говори капитанът на «Южен кръст», до всички плавателни съдове. Мейдей, Мейдей, Мейдей.

Кръвта на Стив се смрази. Уплаши го загубата на бъдещето му, а не съобщението. Тук не ставаше дума за някой малък крайбрежен кораб, а за един от супертанкерите, плаващи по маршрута Аляска — Калифорния. Ханскъм си спомни последиците от катастрофата на «Ексон Валдиз», които бе гледал по телевизията. Ако коремът на някое от онези чудовища се отвореше и отровата му се излееше близо до протока Пюджит, Стив щеше да бъде един от хилядите рибари, които завинаги щяха да останат без работа.