Ладията на Харон

Той взе решение само за миг, защото всъщност нямаше избор. Ханскъм не само че беше длъжен да окаже съдействие на танкера, но и искаше да го направи. Ако допринесеше поне малко за предотвратяването на катастрофа и спасяването на водите в близост до пролива, Стив не изпитваше колебание да среже мрежите и да се притече на помощ.

— Джош, кажи на Пол да среже мрежите, а Джордж да подаде пълна тяга на моторите. — Ако загубеше траулера си заради тази случка, Стив искаше да бъде сигурен, че това няма да е напразно. Той погледна цифрите на радиопредавателя и бързо изчисли курса. — И предай на Джордж да завие на 342 градуса надясно и да пръсне моторите, ако трябва.

Джош изскочи от каютата и се развика развълнувано, но с авторитета на човек с мисия. Стив взе микрофона.

— Говори собственикът на траулера «Гордостта на Сюзи». Моля, усилете сигнала. Потвърдете координатите си и кажете какъв е проблемът.

Лайл Хаузър изпита неимоверно облекчение.

— Слава Богу, че ме чухте, капитане. Мислех, че съм далеч от брега и сигналът ми ще бъде засечен едва след десет часа. Моят кораб беше превзет от терористи, които действат с някои членове на екипажа. Аз се намирам в спасителна лодка на около двеста и петдесет мили западно от Белингам. Не мога да ви дам по-точни координати.

Стив имаше чувството, че чува реплики от «Бунтът на „Баунти“». Корабът превзет, а капитанът се носи по морето в спасителна лодка? Това беше началото на XXI век и подобни неща вече не се случваха. Невероятно. Дали не беше някаква перверзна шега?

Но «Гордостта на Сюзи» беше извън обхвата на почти всички радиопредаватели на брега и според уреда, определящ посоката, сигналът идваше от открито море. Може би беше истина. «Господи — помисли Стив. — Терористи контролират супертанкер.»

— Трябва да предадете съобщение на властите — продължи гласът от високоговорителя, — но при никакви обстоятелства не трябва да информирате собствениците на кораба. Опасявам се, че те са замесени с терористите.

— Не разбирам. Моля, изяснете. Не мога да се свържа с брега, защото е далеч, а предавателят ми е не е достатъчно мощен. Ще стигна до вас за няколко часа. — Стив усети, че траулерът набира скорост.

— Не. Върнете се на брега по най-бързия начин и съобщете на бреговата охрана какво става. Те трябва да спрат «Южен кръст». Танкерът вече трябва да е близо до Сиатъл и мисля, че похитителите смятат да го разрушат в протока Пюджит.

Стив запали лампите, извади карта от шкафа под предавателя, като затисна краищата и с две празни чаши за кафе, и справочника по навигация, по който учеше Джошуа. Той ги прегледа набързо и направи груби изчисления.

— Капитане, намираме се на еднакво разстояние от Порт Харди и Бамфийлд, Британска Колумбия. Мога да ви спася или да се върна на брега. — Стив пресметна приблизителното разстояние въз основа на силата на сигнала и мощността на предавателя, отчитайки и атмосферните условия. — Ще бъда при вас след около пет часа, а след още три ще можем да се свържем с Порт Харди. Това е най-доброто, което мога да направя.

— Прието, капитане — отвърна Хаузър, осъзнавайки, че се е отклонил по-навътре в открития океан, отколкото предполагаше. Освен това разбра колко много му е провървяло, че някой слуша радиопредавателя си в този късен час и в тези обикновено спокойни води. «Гордостта на Сюзи» беше почти на триста километра от най-близките корабни маршрути.

— Ще следим тази честота, докато установим визуален контакт. Край. — Стив остави микрофона на вилката и се качи на мостика.

Джордж Будет стоеше зад щурвала, а Джошуа беше до него. Носът на траулера пореше вълните. Стив забеляза, че до максималната тяга остават още няколко деления, протегна ръка и дръпна лостовете докрай. Дизеловите двигатели под палубата изреваха и корабчето започна да вибрира. Движението с тази скорост в продължение на няколко часа щеше да нанесе необратими увреждания на моторите и витлото.

— Ако банката ще ми взима лодката, ще се погрижа старото корито да не е в движение.

Заливът Кук, Аляска

От зората на цивилизацията човекът е демонстрирал невероятната способност да използва природни ресурси, намиращи се в близост до най-ранните му селища. Но от времето на Шумер, Месопотамия и Древен Египет хората не са намирали широка употреба на черната лепкава смола, извираща от недрата на земята. Някои цивилизации са използвали подобното на катран вещество за строежи на пътища и за запушване на лодки, а египетските балсаматори са увивали мумиите в напоено с битум ленено платно, но истинският потенциал на петрола е бил открит след хилядолетия.