Ладията на Харон

— Точно така, капитане. — Парчетата от мозайката започваха да се подреждат и да довеждат Мърсър до страшни изводи, за които не искаше да се замисля. — Трябва да се обадя на някои хора и после отново ще се свържа с вас. Но ви искам в Сиатъл, колкото е възможно по-скоро. Наемете самолет. Кажете ми номера на телефона си и изчакайте малко. Ще ви се обадя след десетина минути. — Мърсър се приготви да затвори, когато си спомни нещо важно. — Капитане, името на компанията, която е купила танкера ви, «Южно крайбрежно корабоплаване» ли е?

— Да.

— Ей сега ще ви се обадя. — Мърсър прекъсна връзката и набра номера на мобилния телефон на Дик Хена.

Аги се приближи до него. На лицето и бе изписано безпокойство.

— Защо спомена «Петромакс»?

— Отвлечен е един от танкерите на баща ти.

— Но той ги продаде.

— Може би — каза Мърсър и се обърна, тъй като чу гласа на директора на ФБР. — Дик, обажда се Мърсър. Нямаме време за празни приказки. Вземи писалка и пиши. Искам да знам дали компания на име «Южно крайбрежно корабоплаване» е подала план за полет с някой от служебните си самолети или от летището на Ванкувър, или от Британска Колумбия с дестинация някъде в Луизиана. В протока Пюджит има танкер, превзет от хора на Кериков, които ще искат бързо да се измъкнат оттам, след като го потопят. Освен това искам да уредиш войници от специалните части, за предпочитане «тюлени», да бъдат в готовност в Сиатъл. Разполагаме само с няколко часа.

Хена се опита да го прекъсне, но Мърсър не му позволи.

— Не задавай въпроси, Дик. Просто го направи. Сигурно си чул какво се случи тук. Кериков ме предупреди, че акцията срещу петролопровода е само за отвличане на вниманието. Сиатъл ще се превърне в токсично сметище, ако не пристъпим към действие. Обади ми се с информацията за самолета. — Мърсър му каза номера, който бе залепен на телефона, и затвори.

— Какво става, Мърсър? — попита Аги и седна на стола до него.

Той забеляза, че се е изкъпала и е облякла широк джинсов гащеризон, закопчан на китките и глезените и и стегнат с тесен колан на тънката и талия.

— Кериков е мъртъв, но планът му все още е в действие. Каза ми, че разрушаването на петролопровода е само за заблуда. Имам чувството, че потапянето на танкера е поредното отклоняване на вниманието в погрешна посока, за да прикрие нещо още по-лошо.

— Какво? И какво общо има това с баща ми?

— Не знам каква е истинската цел на Кериков, нито какво е участието на баща ти, но се подготви, защото съм убеден, че е замесен.

— Но как е възможно? Той е в петролния бизнес. Разрушаването на петролопровода или потапянето на танкер е последното, което би искал, особено ако е негов.

— Може и да не повярваш, но танкерът, превзет от терористите, е същият, който е пренасял течния азот, използван за замразяването на петролопровода в Аляска. Подозирам, че баща ти се е забъркал още повече. Не забравяй, че ни държаха в плен на неговата петролна платформа, а не видях доказателства Кериков да я е превзел със сила.

Аги млъкна и се вглъби в себе си. Изглеждаше уязвима и крехка като порцелан.

Мърсър отмести поглед, давайки и възможност да размисли и да повярва в истината, и се обади в кантората на Дейвид Соулман в Маями, откъдето му казаха, че адвокатът си е отишъл вкъщи. Тъкмо се приготви да набере домашния номер на Соулман, когато телефонът пронизително иззвъня.

— Да, Дик, какво откри?

— «Южно крайбрежно корабоплаване» имат договор за самолет под наем, «Гълфстрийм IV». Вчера са подали план за полет от Ванкувър до Батън Руж. Самолетът вече е там. Снощи е пристигнал от…

— Сан Франциско — довърши изречението му Мърсър.

— Откъде знаеш, по дяволите?

— Там Кериков е възнамерявал да потопи танкера, но капитанът, който е успял да избяга, е повредил кораба. Действията му са принудили похитителите да променят плановете си и да вземат на прицел протока Пюджит вместо залива на Сан Франциско. Самолетът е чакал в Калифорния и после е бил преместен на север, към Ванкувър, когато танкерът не е могъл да стигне толкова далеч на юг.

— Какво знаеш за танкера?

— Не много. Ще трябва да попиташ бреговата охрана за подробностите, но с него е бил пренесен течният азот, който открих на «Джени IV». Според един мой приятел танкерът е бил част от флотата на Макс Джонсън, но наскоро е бил продаден на малка компания на име «Южно крайбрежно корабоплаване». Пълен е догоре със суров петрол и ако го взривят в протока Пюджит, случилото се в Аляска ще е петно мляко. Какво става с «тюлените»?

— Още не съм започнал да уреждам този въпрос. Не мога да ги поръчам като омлет в ресторант, за Бога.

— Не се дръж като бюрократ. Свържи се с адмирал Морисън и му кажи, че ти трябват. Обърни се към президента, ако се наложи. Той ти дължи достатъчно много услуги.

— Ще направя каквото мога — обеща Хена, изведнъж осъзнавайки неотложността на положението.

— Вероятно ще трябва да предприемем атаката срещу танкера от Виктория. Налага се да искаш разрешение от канадското правителство. Знам, че са ни съседи и така нататък, но стават много докачливи по въпроси за суверинитета като този.