Ледено ухапване

— Как беше там? — не се сдържа Кристиан. Тонът му издаваше любопитството, което го глождеше, макар че се прокрадваше и нотка на вина — сякаш съзнаваше, че не е редно да проявява такъв оживен интерес към нещо толкова ужасно. Ала не бе успял да се сдържи. Всъщност липсата на контрол над импулсивността ми бе едно от нещата, по които си приличахме.

— Беше… — Поклатих глава. — Не ми се говори за това.

Кристиан понечи да отвори уста, за да протестира, но Лиса прокара пръсти през лъскавата му черна коса. Нежното предупреждение го накара да замълчи. Между нас се възцари неловка тишина. Четейки мислите на Лиса, разбрах, че тя отчаяно се чуди как да смени темата.

— Казват, че това ще обърка коледните свиждания — продължи Лиса след кратка пауза. — Лелята на Кристиан ще му дойде на гости, но повечето от мороите не смеят да пътуват и предпочитат децата им да останат тук, на сигурно място. Всички са ужасени, че върлува банда от стригои.

Не се бях замислила за подобни последици от нападението над фамилията Бадика. До Коледа оставаше само една седмица. По това време на годината обикновено започваха многобройни пътувания в света на мороите. Учениците се прибираха по домовете си, за да прекарат празниците с родителите си, но се случваше и обратното — родителите да пристигнат в кампуса, за да се видят с децата си.

— Много семейства ще останат разделени — промърморих аз.

— И ще объркат кралските сбирки — додаде Кристиан. Краткотрайното му сериозно изражение се бе стопило. Отново бе възвърнал обичайната си насмешливост. — Нали знаете какви са по това време на годината — надпреварват се кой да устрои по-голям купон. Не знаят с какво друго да си запълнят времето.

Вярно беше. Целият ми живот бе посветен на битките, но и мороите определено си имаха своите — предимно с други благородници и кралски особи. Но те водеха своите битки с думи и политически съюзи. Честно казано, предпочитах много по-директния подход с раздаване на юмруци и ритници. Докато Лиса и особено Кристиан бяха принудени да лавират предпазливо в тези опасни води. И двамата бяха от кралски родове, което означаваше, че са обект на внимание както от вътрешните кръгове в Академията, така и от външните.

Но нещата за тях бяха по-трудни, отколкото за повечето кралските фамилии. Над фамилията на Кристиан тегнеше петното, лепнато от родителите му. Те съзнателно бяха станали стригои, губейки магическите си сили и смъртността си, за да станат безсмъртни и да се хранят, като убиват други морои. Сега родителите му бяха мъртви, но това не пречеше на мороите да му нямат доверие. Изглежда се опасяваха, че той във всеки един момент може да стане стригой и да вземе и още някой със себе си. Сприхавият му характер и мрачното му чувство за хумор никак не облекчаваха положението му.

Вниманието на обществото на мороите към Лиса се дължеше на факта, че тя бе единствената оцеляла от нейния род. Нито един друг морой не притежаваше достатъчно от кръвта на славната някога фамилия Драгомир, за да претендира за това родово име. Вероятно бъдещият й съпруг щеше да докаже, че в родословното му дърво има достатъчно драгомирска кръв, за да е сигурно, че децата им ще имат фамилията Драгомир, но засега тя бе единствената, на която се признаваше правото да носи това почетно име.

Като се замислих за това, внезапно си припомних зловещото кърваво предупреждение върху огледалото в дома на Бадика. Прилоша ми. В мен се смесиха заслепяващият гняв и отчаянието, но все пак намерих сили, за да пропъдя мрачните мисли и дори да се опитам да обърна всичко на шега.

— И вие би трябвало да се опитате да решите проблемите си като нас, пазителите. Малко размяна на юмручни удари може да се отрази добре на кралски особи като вас.

Лиса и Кристиан прихнаха от смях. Той вдигна очи към нея с типичната си лукава усмивка, без да скрива острите си кучешки зъби.

— Какво ще кажеш? Мога да се обзаложа, че ще победя, ако решим да се бием.

— Мечтай си — подразни го тя.

Усетих как тревогата й се разсея.

— Всъщност това и правя — промълви той, без да откъсва поглед от нея.

В гласа му се долавяше силна чувствена нотка, което накара сърцето й да запрепуска лудо. А мен ме прониза пристъп на ревност. Двете с нея бяхме най-добри приятелки, откакто се помнехме. Аз можех да чета мислите й. Но фактът си оставаше: сега по-голямата част от нейния свят принадлежеше на Кристиан, като той играеше роля, която аз никога не бих могла — също както той никога нямаше да бъде част от връзката между нея и мен. Двамата с него се бяхме примирили с това, но никак не ни допадаше фактът, че се налага да си поделяме вниманието й. Нищо чудно примирието помежду ни, което негласно бяхме сключили заради Лиса, да се окаже извънредно крехко и нетрайно.

Тя го погали по бузата.

— Дръж се прилично.

— Че нали точно това правя — отвърна той, но гласът му оставаше леко дрезгав. — Понякога. Но понякога ти самата не искаш да съм…

Аз изпъшках и се надигнах.

— Мили Боже. Ще ви оставя да си гукате на спокойствие.

Лиса примигна и отклони поглед от Кристиан, внезапно почувствала се неудобно.