Ледено ухапване

Пък и как би могло едно седемнадесетгодишно момиче да се бие срещу шестима стригой. Отворих очи.

— Съжалявам — промълвих, щом успях да се съвзема. Надигналият се в гърдите ми гняв започна да стихва. Не можех да си обясня откъде се взе. По принцип си бях избухлива и лесно се палех, но този пристъп беше твърде мощен и плашещ дори и самата мен. Странно.

— Всичко е наред — каза Дмитрий. Протегна ръка и за кратко я отпусна върху моята. После я дръпна и включи двигателя на колата. — Днес беше дълъг и тежък ден. За всички нас.

Към полунощ се прибрахме в академията „Св. Владимир“. Там всички вече знаеха за касапницата. Учебният ден в училището за вампири току-що бе приключил, а аз не бях спала повече от двадесет и четири часа. Очите ми се затваряха и Дмитрий ми заповяда да отида веднага в стаята си и да си легна. Той, разбира се, както винаги имаше свеж вид, готов за нови задачи. Понякога се съмнявам дали въобще спи. Отиде да обсъди с другите пазители нападението над фамилията Бадика, а аз му обещах веднага да си легна. Само че вместо това, след като изчаках да изчезне от погледа ми, се отправих към библиотеката. Трябваше да видя Лиса, а нашата връзка ми подсказа, че тя е там.

Поех по застланата с големи каменни плочи алея от нашето спално помещение към главната сграда на Академията. Снегът бе покрил напълно тревата, но алеята бе почистена от сняг и лед. Това ми напомни за занемарената пътека пред дома на злочестата фамилия Бадика.

Сградите на администрацията бяха масивни и приличаха на готически катедрали, по-подходящи за декори на филм за Средновековието, отколкото за училище. Вътре бе съхранена атмосферата на мистерия и древна история, въпреки че по стените, сред изкусно изработените древни стенописи и антични мозайки, се виждаха флуоресцентни лампи и залите бяха пълни с бюра с компютри върху тях. Съвременните технологии бяха проникнали дори и тук, но никога нямаше да доминират.

Промъкнах се през вратата на библиотеката, снабдена с електронна брава, и се насочих към един от ъглите в задната част на залата, където държаха книгите по география и пътеводителите. Точно както очаквах, заварих Лиса седнала на пода, опряла гръб в най-близкия шкаф с книги.

— Здравей — рече тя, като вдигна очи от разтворената върху коленете й дебела книга. Отметна от челото си няколко кичура от светлорусата си коса. Гаджето й Кристиан лежеше на пода до нея, опрял глава върху едното й коляно. Той ме поздрави с нещо като кимване. Като се имаше предвид колко силна бе някога взаимната ни неприязън, това, с което ме удостои сега, можеше да мине за топла прегръдка. Въпреки че Лиса леко се усмихна, аз долових натрупалите се в нея напрежение и страх през телепатичната ни връзка.

— Вече си научила, нали? — отбелязах аз, седнах до тях и кръстосах крака.

Усмивката й се стопи, а страхът и безпокойство в нея се усилиха. Бях благодарна, че телепатичната ни връзка ми помагаше да я защитавам по-добре, но точно сега не се нуждаех от допълнително усилване на собствените ми тревожни чувства.

— Ужасно е — промълви тя и потръпна. Кристиан се размърда и сплете пръсти в нейните. Стисна ръката й, а тя веднага му върна жеста. Тези двамата бяха толкова влюбени един в друг, такава захаросаност се точеше помежду им, че всеки път, след като съм била около тях, имах желание да си измия зъбите. Макар че точно сега и двамата бяха унили, несъмнено заради новините за ужасното клане. — Разправят, че… че са били шестима или дори седмина стригои. И че хора са им помогнали да пробият защитата.

Облегнах глава на шкафа за книги. Новините наистина се разпространяваха адски бързо. Внезапно ми се зави свят.

— Вярно е.

— Наистина ли? — попита ме Кристиан. — Аз пък си помислих, че е само всеобща параноя.

— Не… — Едва сега ми хрумна, че всъщност никой не знаеше къде съм била днес. — Аз… аз бях там.

Очите на Лиса се разшириха. От нея към мен се преля вълна от страх и шокираща изненада. Дори и Кристиан, който обикновено се правеше на голям умник, доби мрачно изражение. Ако новините не бяха толкова ужасни, щях да изпитам садистично удоволствие, че съм разклатила невъзмутимостта му.

— Шегуваш се — подхвърли той, ала с неуверен тон.

— Аз пък си мислех, че си на изпита ти за пазител — заговори Лиса.

— Точно така беше по програма — потвърдих. — Просто се оказа, че съм попаднала на неподходящо място в неподходящо време. Пазителят, който трябваше да проведе изпита, живееше там. Двамата с Дмитрий влязохме вътре и…

Не можах да довърша. Картините на кръв и смърт, изпълващи къщата на фамилията Бадика, отново нахлуха в главата ми. По лицето на Лиса се изписа загриженост, която се предаде и по връзката ни.

— Роуз, добре ли си? — попита тихо.

Лиса беше най-добрата ми приятелка, но не желаех да разбере колко силно ме бе изплашила и покъртила цялата история. Исках да изпитвам само ярост.

— Добре съм — процедих през стиснати зъби.