Лелите не са джентълмени

Отношението на стария Кук оставаше за мен все тъй забулено в тайна. Теорията на Планк, че избухливостта му се дължала на лошата среда, в която Ванеса е попаднала в Лондон, ми се виждаше чиста проба прах в очите. Тъй де, ако щерка ти не умее да си подбира приятелите и ходи да малтретира полицаите, това още не означава, че трябва да обвиняваш първия срещнат в кражба на котки. Двете неща просто не се връзват.

— Джийвс — рекох, когато пресякох финалната линия и се сринах в едно кресло, — отговори ми честно на един въпрос. Ти ме познаваш не от вчера.

— Да, сър.

— Имал си всяка възможност да изучиш моята психология.

— Да, сър.

— Е, би ли казал, че съм човек, който краде котки?

— Не, сър.

Мед ми капна на сърцето при този отговор. Никакво колебание, никакво хъмкане и увъртане, просто едно прямо „Не, сър“.

— Точно това очаквах да кажеш. Същото би казал и всеки друг, било то в „Търтеите“ или другаде. И все пак съм обвинен тъкмо в коткокрадство.

— Наистина ли, сър?

— От един червендалест запъртък на име Кук.

И аз му описах накратко перипетиите си, без да наблягам изрично върху съмненията си в неговите напътствия. Той слушаше внимателно и когато свърших, избухна в смях. Това ще рече, че мускулът в ъгълчето на устата му потрепна леко, сякаш там за миг бе кацнал комар.

— Струва ми се, че мога да обясня, сър.

Не повярвах на ушите си. Почувствах се като доктор Уотсън, слушащ как Шерлок Холмс говори за сто четиридесет и седемте вида пепел от цигари и за това колко време е нужно на стръка магданоз да стигне дъното на купичката с масло.

— Това е невероятно, Джийвс — рекох. — Професор Мориарти би изгаснал срещу теб на петата минута. Наистина ли искаш да кажеш, че всички късчета от мозайката са налице и всяко е паднало на своето място?

— Да, сър.

— И знаеш отговора на загадката?

— Да, сър.

— Потресаващо!

— Елементарно, сър. Постоянната клиентела на „Гъската и скакалецът“ се оказа богат източник на сведения от най-разнообразно естество.

— О, поразпитал си момчетата на халба бира?

— Да, сър.

— И какво ти казаха?

— Явно между господин Кук и полковник Брискоу съществуват съществени търкания, сър.

— С други думи, не се харесват взаимно?

— Именно, сър.

— Предполагам, че това често се случва в провинцията. Като няма какво друго да правиш, започваш да пуйчиш над въпроса какъв дръвник е съседът ти.

— Може би е така, както казвате, сър, но в дадения случай са налице по-солидни основания за враждебност, поне от страна на господин Кук. Полковник Брискоу е председател на местния мирови съд и в това си качество наскоро наложил на господин Кук съществена глоба, задето пасял свинете си без разрешение на общинската мера.

Кимнах интелигентно. Такава обида действително може да жегне издълбоко. Аз самият не отглеждам свине, но ако отглеждах, би ме възмутило отдън душа да искам разрешение от някакви си общинари, за да ги искарам да попасат на воля и чист въздух. Да не би да живеем в Русия?

— Освен това…

— О, значи това не е всичко?

— Не, сър. Освен това те са съперници в отглеждане на състезателни коне, което допълнително изопва отношенията им.

— Защо?

— Моля, сър?

— Не виждам защо. Повечето големи собственици на коне се погаждат чудесно. Обичат се един друг като братя.

— Големите собственици да, сър. Но при онези, чиято дейност е ограничена до малки местни състезания, положението е твърде различно. Тяхната конкуренция стои на лична основа и е далеч по-напрегната. В предстоящото надбягване в Бридмът борбата според моите осведомители ще се води между коня на полковник Брискоу на име Симла и Картофчето на господин Кук. Всички други участници още отсега минават за аутсайдери. Тъй че с наближаване на събитието недоверието между двамата джентълмени се усилва правопропорционално на времето и всеки си отваря очите на четири да не би нещо да провали подготовката на съответния кон. Строгият контрол тук е от жизнено значение.

Това последното нямаше защо да ми го казва. Мъж, отрасъл по хиподрумите като мен, познава добре значението на строгия контрол за успеха върху пистата. И досега помня онзи случай в имението на леля Далия в Устършир, когато бях заложил и последната си копринена риза на Марлийн Купър, дъщерята на градинаря, в състезанието по бягане с яйце в лъжица за девойки до петнайсетгодишна възраст на Спортния празник на селото, а в навечерието на старта тя взе, че прекрати тренировките, натъпка се с неузряло цариградско грозде и последвалите стомашни пертурбации я извадиха от класацията.

— Но, Джийвс — рекох, — при все че всичко това е от най-обсебващ интерес, онова, което искам да знам, е защо Кук изпадна в такъв делириум заради някаква си котка. Трябваше да видиш как кръвното му налягане хвръкна нагоре като изстреляно с ракета. Нямаше да го изживее по-тежко, ако беше важна клечка от Форин Офис, а аз дама с воалетка, която е спипал да се изнизва от кабинета му с Военноморския договор в ръка.