Лелите не са джентълмени

Мисля, че тъкмо се канеше да предприеме някакви нелицеприятни действия, когато иззад кулисите долетя енергичен тенор, пеещ, както ми се стори, ария из екваториалноафриканска оперета. В следващия миг сцената се обогати с майор Планк и пердето падна от очите ми. Наличието на Планк можеше да означава само, че мястото, където съм се натресъл, изобщо не е резиденцията на Брискоу. Губейки своята вяра в Джийвс и свивайки надясно там, където той ми бе заръчал да свия наляво, аз бях стигнал до погрешна къща. За миг в ума ми прехвръкна нечестива мисъл по адрес на столетника, но един Устър винаги съди безпристрастно, пък и си спомних, че го бях питал за пътя до Егсфорд Корт, където явно се намирах, а когато казваш Корт, когато имаш предвид Хол, объркването е неизбежно.

— Боже мой — възкликнах, сгъбен от притеснение, — вие не сте ли полковник Брискоу?

Той не ме удостои с отговор, а наместо него думата взе Планк.

— Я, здравейте, Устър! Кой би си помислил, че ще ви срещна тук. Нямах представа, че познавате Кук.

— Чакай, ама ти познаваш ли го? — рече моравият недораслек, явно потресен при мисълта, че мога да имам почтени познати.

— Разбира се, че го познавам. Срещали сме се в моето имение в Глостършир, макар че да ме убиеш не помня при какви обстоятелства. Някой ден ще се сетя, но за момента знам само, че си е сменил името. Преди беше нещо с Ал, а сега е Устър. Сигурно истинското му име е толкова отвратително на горкичкия, че не е можел вече да го понася. Познавах един човек в Дружеството на пътешествениците, който си смени името от Бъгинс на Уестмакоут-Тревелиан. Намерих го за много разумно от негова страна, но бедният така и не можа да му се порадва, защото тъкмо го запомни и свикна да си подписва чековете „Гилбърт Уестмакоут-Тревелиан“, и един лъв взе, че го изяде. Такива ми ти работи. Е, как мина при доктора, Устър? Бубонна чума ли се оказа?

Отвърнах, че не е било бубонна чума, а той рече, че се радва да го чуе, защото бубонната чума не била работа за всеки, можел съм да питам когото искам.

— Някъде наблизо ли сте отседнали?

— Не, в една вила в селото.

— Жалко. Можехте да идвате тук да правите компания на Ванеса. Но ще останете поне за обяд, нали? — додаде Планк, който явно смяташе, че гостът има пълното право да кани в къщата на своя домакин къде когото срещне.

— Не, съжалявам — отвърнах. — Вече съм канен у семейство Брискоу в Егсфорд Хол.

Това накара Кук, който от известно време мълчеше, вероятно поради проблеми с гласните струни, звучно да изгрухти.

— Знаех си! Прав бях! От самото начало разбрах, че сте наемник на Брискоу.

— Какви ги говориш, Кук? — запита Планк, който не беше в крак със събитията.

— Няма значение какви ги говоря. Аз си знам какви ги говоря. Този мъж тук е подкупен от Брискоу и е дошъл да ми открадне котката.

— Защо ще ти краде котката?

— Много добре знаеш защо. Разбираш не по-зле от мен, че Брискоу не се спира пред нищо. Погледни тоя тип. Виж му лицето. Вината е просто изписана върху него. И освен това го спипах с котката в ръце. Дръж го да не избяга, Планк, а аз отивам да се обадя в полицията.

И още недовършил, отпраши към къщата.

Признавам, че долових известно безпокойство, като го чух да казва на Планк да ме държи, защото бях изпитал на собствен гръб методите на Планк за държане на хора. Някъде съм споменавал, ако не греша, че при предишната ни среща той смяташе да ме обуздава с помощта на зулуския си боздуган, докато сега бе стиснал в ръка дебел бастун, който, макар да не беше зулуски, можеше да върши същата работа.

За щастие той се оказа дружески разположен.

— Не бива да обръщате внимание на Кук, Устър. Той е разстроен. Напоследък му се струпаха куп домашни проблеми. Всъщност затова и ме помоли да дойда, за да се посъветва с мен. Изпратил дъщеря си Ванеса в Лондон да учи изкуство в Слейд, (Художествено училище към Лондонския университет, основано през 1871 г. — Б. пр.) а тя да вземе да се забърка с лоша компания, да попадне в лапите на полицията и прочее, поради което Кук реши да се прави на тежък баща, прибра я вкъщи и й заяви, че ще я държи тук, докато не й уври умът. Тя много се тръшка, горкичката, но аз й казвам да се радва, че не живее в Екваториална Африка, защото там, ако дъщерята сгази лука, бащата направо й клъцва главата и я заравя на бунището. Е, щеше ми се да си поприказваме още, Устър, но се боя, че трябва вече да тръгвате. Не твърдя, че Кук непременно ще се върне с чифте, но на ваше място не бих разчитал на това.

Съветът му ми се стори мъдър и аз го последвах.

Глава 5

Насочих се към вилата, където бях оставил колата. Докато стигна дотам, щяха да ми станат повече от три мили бъхтане и аз не възнамерявах да направя повече нито една крачка пеш за този ден, та ако ще Е. Дж. Мъргатройд да се спука откъм гърба.

Исках час по-скоро да се консултирам с Джийвс и да чуя неговата преценка за странното изживяване, през което бях минал току-що — най-странното, може да се каже, което ми се беше случвало от половин година насам.