Лелите не са джентълмени

Отворих уста да й кажа, че нейният Толстой е глупаво магаре, но преглътнах острите слова. Току-виж, се оказал неин пръв приятел, в който случай критиката срещу него, макар и справедлива, можеше да я засегне, а известно ми бе какво сполетяваше онези хора — полицаите например, — чиито критики не й понасяха.

— И тоя твой малоумен смях, ще трябва да се пребориш с него. Щом ти е весело, една мила усмивка е предостатъчна. Лорд Честърфилд (Лорд Честърфилд (1694–1773) е автор на прочутите „Писма“ до неговия син, в които подробно разглежда подобаващия начин на поведение на един джентълмен при всякакви жизнени обстоятелства. Оттогава „по Честърфилдски“ се употребява в Англия като синоним на „джентълменски“, що се отнася до облекло и държане. — Б. ред.) е казал, че откакто влязъл в пълно владение на разума си, никой никога не го е чул да се смее. Ти вероятно не си чел неговите „Писма“ до сина му?

Естествено, че не бях. Бъртрам Устър не чете чужди писма. Ако ще и в пощата да работех, пак нямаше да чета дори откритите картички.

— Най-добре ще бъде да ти нахвърлям един списък от произведения, с които трябва незабавно да се заловиш.

Тя вероятно щеше да се спре на още някой и друг свой любим автор, но в този миг в стаята нахълта Анджелика Брискоу.

— Донесе ли я вече? — изкряка тя.

После зърна Ванеса, добави едно „олеле!“ и изчезна като кокошка през плет. Ванеса я последва със снизходителен взор.

— Много ексцентрично дете — каза тя.

Съгласих се, че неведоми са пътищата, по които Анджелика Брискоу твори своите чудеса. Малко след това годеницата ми си тръгна, а аз се дотътрих до един стол и зарових лице в длани.

Тъкмо се бях отдал на това занимание — напълно естествено, като се има предвид, че току-що се бях сгодил за момиче, което щеше да ме откаже от пушенето, — когато отвън долетя непогрешимият звук на леля, препънала се в изтривалка. Секунда по-късно сестрата на покойния ми баща влетя в стаята, направи един-два пируета, изруга, възстанови равновесието си и каза:

— Донесе ли я вече?

Глава 11

Не бих казал, че съм избухлив мъж, особено що се отнася до нежния пол, но когато всяка срещната жена започне да те пита сприхаво дали си я донесъл вече, обноските ти неминуемо страдат. Отправих й поглед, какъвто, никой племенник не би следвало да отправя на родната си леля, и с немалка рязкост изрекох:

— Ако вие, момичета, престанехте да се правите на героини от „По заповед на царя“, светът щеше да стане по-добро място за живеене. Кой да е донесъл какво?

— Котката, разбира се, пън нещастен — изрече тя във вихрения маниер, носил й навремето всеобщото възхищение на ловните дружинки. — Котката на Кук. Аз я отвличам. Или по-точно, подставено лице работи от мое име и за моя сметка. Наредих му да я донесе тук.

Изгубих, както се казва, ума и дума. Ако има нещо, което да поразява гласните струни на един племенник, то това е откритието, че за обичната му леля понятията „добро“ и „зло“ тънат в безпросветна тъма. Дълголетният опит трябваше да ме е научил, че където тази леля е замесена, няма срам и всички средства са позволени, но въпреки това аз бях… сигурен съм, че има дума, която съвсем точно го описва… А, да, знаех си, че ще се сетя… Бях втрещен.

Естествено, втрещената публика е тъкмо онова, към което всяка жена се домогва, когато има да разказва някаква история, затова не се учудих, когато тя се възползва от моето безмълвие, за да подкара нататък. Повествованието й, водено с около седемдесет и пет мили в час, започна така:

— Преди всичко трябва да разясня и на най-хилавия разум — твоя, ако си послужим с първия изпречил се пред погледа пример — в какво небрано лозе се намерих, когато дойдох да гостувам у семейство Брискоу, Когато ме покани в Егсфорд Хол, Джими ми описа в най-възторжени краски шансовете на своя кон Симла в предстоящите надбягвания. Обрисува ми го като безспорен фаворит, върху който да заложиш крупна сума пари било все едно да намериш портфейл на улицата. И аз, бедната, слаба жена, се поддадох на съблазънта. Заложих всичко, което имам под слънцето, чак до интимните части на облеклото си. Едва след като пристигнах тук и сондирах общественото мнение, разбрах, че Симла е фаворит колкото аз съм римският папа. Картофчето на Кук бил точно толкова бърз и издръжлив, колкото и той. На практика състезанието вероятно щяло да завърши наравно, освен ако… освен ако, Бърти, нещо не се провали в подготовката на едно от двете животни. Тогава се появи ти с твоята поверителна информация, че Картофчето пет пари не дава за тренировките си, ако не е тая котка да го подкокоросва, и мен отведнъж ме озари ярка светлина. „Из устата на младенци и кърмачета — си рекох. — Из устата на младенци и кърмачета.“ (Псалтир, 8.3. Смисълът е, че невинните и простодушните често, без да съзнават, казват истината. — Б. пр.)

Бих предпочел тя да сформулира мислите си малко по-иначе, но нямах възможност да й го кажа. Когато прародителката зацепи веднъж думата, тя я зацепва яко.