Лелите не са джентълмени

— Биха ми изпратили поздравителна телеграма. Ти не проумяваш същината на тези малки провинциални надбягвания, Бърти. Това не ти е Епсъм или Аскът (Ежегодни конни надбягвания, които представляват важно събитие в живота на английската аристокрация. Провеждат се съответно от 1711 и 1730 г. — Б. пр. ). Тук мръсните номера са в реда на нещата и дори се очакват от теб. Преди няколко години Джими Брискоу участваше в състезанието в Бридмът с кон на име Пуна. Тогава, в навечерието на старта, Кук изпрати свой човек при жокея, който го завлече в „Гъската и скакалецът“ и го напи като казак. На другия ден нещастникът имаше такъв махмурлук, че единственото му желание бе да седне на земята и да плаче. Завърши пети, като хлипаше жаловито, и заспа още преди да го извадят от седлото. Разбира се, Джими се досети какво е станало, но никога не каза и дума. И двете страни си останаха първи приятели. Едва когато Джими одруса Кук с оная глоба, задето си пасъл свинете без разрешение на общинската мера, отношенията се обтегнаха.

Изтъкнах нов ловък аргумент.

— Ами какво ще стане, ако тоя твой човек го спипат? Той ще те издаде, без да му мигне окото, и тогава репутацията ти в Мейдън Егсфорд ще се затъркаля в канавката.

— Него никога не го хващат. Той е местният Робин Худ. И нищо не може да очерни моята репутация в Мейдън Егсфорд. Аз съм твърде популярна тук, откакто изпях „Всяка сладурана обича по един моряк“ на миналогодишния селски концерт. Накарах цялата зала да ме аплодира на крака. Три биса и толкова се кланях, че се сепнах в кръста.

— Спести ми подробностите около твоите оргии — изрекох с хладина.

— Бях облечена в моряшко костюмче.

— Моля те! — извиках отвратен.

— А само да беше видял отзивите, които получих в „Бридмътски страж“, „Ежедневник на Съмърсетския фермер“ и „Южен наблюдател“. Но в края на краищата не мога да стоя цял ден тук и да ти слушам празните приказки. Елза посреща днес някакви досадници на чай и ме помоли да се навъртам наоколо. Забавлявай котката, когато пристигне. Разбирам, че била животно с бохемски привички, тъй че вероятно предпочита уиски, но ти все пак й плисни и малко мляко.

И с тези думи тя се изниза по допирателната, по-пращяща от енергия от която и да било леля, ловувала някога под слънцето.

Влезе Джийвс. Ръцете му бяха заети.

— Ако не греша, тази котка е за вас, сър — каза той.

Отправих му взор, безпросветен до последната капка.

— Значи я е донесъл?

— Да, сър. Току-що.

— През задния вход?

— Да, сър. В това отношение показа надлежния такт.

— Той още ли е тук?

— Не, сър. Отправи се към „Гъската и скакалецът“.

Разбрах, че трябва да хвана бика за рогата. Сега не му беше времето да се разтягат локуми. Нужен ми бе съвет, и то спешно.

— Джийвс — рекох, — вярвам, че виждайки тази котка на този адрес, ти си събрал, както се казва, две и две и си наясно, че тъмно дело е извършено под покрова на нощта?

— Да, сър. При това имах шанса да чуя изявленията на госпожа Травърс. Тя е дама с твърде недискретен глас.

— Много точно изразено. Вярвам, че когато е ловувала на младини, населението е разбирало за това през няколко съседни графства.

— Охотно съм склонен да го допусна, сър.

— Е, щом знаеш всичко, значи не е необходимо да ти разяснявам ситуацията. Проблемът, пред който сме изправени сега, е къде да се денем оттук нататък.

— Сър?

— Разбираш какво искам да кажа. Не мога просто да седя тук… как беше оная дума?

— Безучастно, сър?

— Точно така. Не мога просто да стоя тук безучастно и да оставя този разгул да продължава. Честта на Устър е заложена на карта.

— Вие сте невинен, сър. Не вие сте присвоили тази котка.

— Аз не, но човек от моето семейство. Между другото, могат ли да я опандизят, ако престъплението се разкрие?

— Трудно е да се каже без консултация с компетентно правно лице. Във всеки случай възникването на неприятен скандал би било неминуемо.

— Имаш предвид, че името й ще стане притча во язицех?

— В общи линии, да, сър.

— Какъв удар за храносмилането на чичо Том. Много лошо, Джийвс. Ние не бива да допуснем това. Знаеш на какво заприличва той и след най-лекия омар. Трябва да възстановим тази котка на Кук.

— Намирам го за твърде препоръчително, сър.

— Ще се наемеш ли да го направиш?

— Не, сър.

— Феодалният дух го изисква.

— Без съмнение, сър.

— Някой от ония средновековни васали би си потрошил краката да го свърши.

— Не е изключено, сър.

— Ще ти отнеме не повече от десет минути. Можеш да използваш колата.

— Боя се, че все тъй се налага да ви разочаровам, сър.

— В такъв случай явно ще трябва да се справя сам. Остави ме, Джийвс, искам да помисля.

— Много добре, сър. Дали едно уиски със сода не би подпомогнало мисловната ви дейност?

— Rem acu tetigisti. — отвърнах.