Лелите не са джентълмени

Няколко минути по-късно, с обилно стичаща се от снагата ми вода, но с песен в сърцето, аз напуснах басейна и се упътих натам, където бях оставил колата. Освен дето пееше, сърцето ми би трябвало, естествено и да кърви за Орло, тъй като си давах сметка още колко има да чака, докато се сдобие с всички онези хубави неща, които с такава обич сподели с мен, но екстазът от успешната раздяла с котката оставяше твърде малко място за съчувствие към чуждите тревоги. Трябва неохотно да призная, че грижата ми за Орло бе напълно съпоставима с неговата за закъсалия пролетариат.

В лагера на Кук всичко бе спокойно. От Хенри и татко му нямаше ни дух, ни стон. Кучето, след като бе изкарало акъла на Орло, явно се бе отдало на заслужен отдих.

Подкарах надолу по алеята. Песента в сърцето ми се усили до фортисимо, щом слязох от колата пред прага на Сладуранската Къщурка, само за да замре в предсмъртен хрип, когато в глезена ми се отърка нещо меко и космато и поглеждайки надолу, аз съзрях познатия котешки силует.

Глава 18

Трябва да питам Джийвс, но мисля, че изразът, описващ начина, по който спах онази нощ, е „като на къпини“. Подскачах и правех пируети като умиращия лебед от оня балет и нищо чудно, защото онова, което съм чувал Джийвс да нарича „безжалостна хватка на обстоятелствата“, ме бе хванало съвсем не по оня нормален безжалостен начин, от който можеш да се откопчиш с някоя елементарна хватка, като например да отпрашиш на околосветско пътешествие и да не си показваш носа, докато прахта не се слегне.

Разполагах, разбира се, и с варианта да се разгранича изцяло от котешката афера и да откажа да бъда занимаван за в бъдеще с проклетото животно, но това щеше да означава полковник Брискоу да зачеркне Симла от състезанието, което щеше да означава банкрут на обичната ми леля, което щеше да означава прибягването до чичо Том за попълване на дефицита, което щеше да означава разбълникване на стомашните сокове на последния за непредвидим период от време, което щеше да означава той вечер подир вечер да отблъсква чинията си недокосната, което щеше да накара Анатол, импулсивен като всеки гений и чувствителен като истински французин, да се засегне до дън душа и да си подаде оставката. С две думи, гибел, разруха и отчаяние.

Естествено, рицарският дух на Устър не можеше да допусне нищо такова. По някакъв начин, независимо от смъртния риск, котката трябваше да бъде инфилтрирана в Главната квартира на Кук. Но кой щеше да извърши инфилтрацията? Били Греъм бе показал достатъчно недвусмислено, че и всичкото злато на света не може да го предума да се изправи срещу ужасите на зловещия Егсфорд Корт. Джийвс официално бе заявил своя отказ от участие. А леля Далия автоматично отпадаше поради злощастната неспособност да се придвижва от място на място, без нито съчка да изпука под нозете й.

Това стоварваше случая безвъзвратно върху плещите на Бъртрам. И той не можеше да махне с ръка и да продължи, свирукайки по пътя си, защото стореше ли го, всяка надежда да се докосне в близко бъдеще до шедьоврите на Анатол приритваше и безвъзвратно предаваше Богу дух.

Ето защо настроението, в което на другия ден прескочих до „Гъската и скакалецът“ за закуска, бе мрачно. Като правило аз не приемам сутрешната си храна в шест и половина, но тъй като сега бях буден още от четири, мъките на глада започваха да стават нетърпими.

Ако имаше едно нещо, което да смятах за сигурно, то бе, че ще закусвам сам. Затова изненадата ми, когато открих Орло да се тъпче с яйца и бекон в трапезарията, бе съществена. Не можех да си представя как тъй е влязъл в обращение в този ранен час. Разбира се, хората, наблюдаващи птици, са непостоянни в своите привички, но дори и да имаше среща с някое коприварче, той можеше да си я уреди за по-приличен час.

— А, здрасти, Бърти — рече. — Радвам се да те видя.

— Рано си се вдигнал, Орло.

— Малко преди обичайния ми час. Не искам да карам Ванеса да чака.

— Поканил си я на закуска?

— Не, тя ще е закусила, когато се видим. Срещата ни е за седем и половина. Разбира се, може и да закъснее. Всичко зависи от това колко бързо ще успее да намери ключа от гаража.

— За какво й е притрябвал?

— За да изкара бентлито.

— А за какво й е бентлито?

— Драги ми Бърти, нали все с нещо трябва да избягаме.

— Да избягате?

— Май трябваше с това да започна. Да, ние ще избягаме и, слава Богу, денят се очертава чудесен за целта. А, ето ги и твоите яйца. Ще видиш, че ще ти харесат.

Със сядането си на масата аз бях поръчал яйца и както Орло справедливо отбеляза, те бяха отлични. Но аз ги чоплех отнесено с вилицата, твърде поразен, за да им отдам дължимото внимание.

— Да не искаш да кажеш — рекох, — че вие с Ванеса действително… такова?

— Това е единственият трезв и далновиден подход. Защо, изненадва ли те?

— Като ударен с пушен бут съм.

— И какво толкова?

— Мислех, че не си говорите.