Левиатан

— И какво мислите, дами и господа? Татко Пикар най-невъзмутимо започнал да прави баланса. „След половин час, точно в осем, ще дойде господин директорът на градината, ще ви види в лехата и ще се развика да ви махна оттук. Аз няма да мога да го направя, защото вие ще ми платите не за половин, а за един час. Ще започна да се препирам с господин директора и той ще ме изпъди от работа без последни заплати и без право на пенсия. А ми остават три години до пенсия. На мен ми се полага пенсия от хиляда и двеста франка годишно. Аз възнамерявам да си поживея в оставка двайсетина години, което прави двадесет и четири хиляди. Сега за къщата. С моята бабичка ще ни разкарат от служебното жилище. Къде ще живеем, питам се. Ще трябва да си купим. А най-скромната къща с градинка някъде по Лоара струва поне двайсет хиляди. А сега, господине, помислете за моята репутация. В тази градина съм работил четиридесет години и когото и да питате, ще ви каже, че татко Пикар е честен човек. И не щеш ли сега — такъв позор за белите ми коси. Та това е подкуп! Смятам, че по хиляда франка за всяка година безупречна служба няма да е много в смисъл на морална компенсация. Така, че общо излизат точно осемдесет и четири хиляди“ Лафит се засмял, изтегнал се още по-удобно в лехата и отново затворил очи. „Ела подир час — казва, — ще си платя, дърта маймуно.“ Такава една интересна историйка, госпожи и господа.

— Значи, годината непорочност струва хиляда франка? — подсмихна се руският дипломат. — Не е скъпо. Сигурно е с отстъпка, защото е на едро.

Присъстващите започнаха оживено да коментират разказа и да изказват най-противоречиви мнения, а Рената Клебер с интерес впери очи в мосю Гош, който самодоволно отвори черната си папка и отпивайки от поизстиналия шоколад, зашумоля с книжата си. Интересен екземпляр е тоя дядка, няма що. Какви ли тайни крие там? Защо се е прикрил с лакът?

Този въпрос отдавна измъчваше Рената. На два-три пъти тя с правото си на бъдеща майка дори се опита да надникне през рамото на Гош, докато той прелистваше мистериозната си папка, но мустакатият гадняр доста безцеремонно затваряше досието под носа на дамата, а на това отгоре й размахваше пръст: не може!

Но днес се случи нещо необичайно. Когато мосю Гош стана от масата пръв както обикновено, едно листче безшумно се изплъзна от тайнствената му папка и леко полетя на пода. Унесен в някакви тъжни размисли, рентиерът не го забеляза и излезе от салона. Щом вратата след него се затвори, Рената бързо надигна от стола леко напълнялото си в талията тяло. Но се оказа, че не само тя е толкова наблюдателна. Благовъзпитаната мис Стамп, я каква била чевръста, първа докопа листчето.

— Ах, господин Гош май си изпусна нещо! — възкликна тя и впила в хартийката зорките си очи, сръчно я вдигна. — Ще го настигна да му я дам.

Мадам Клебер обаче беше стиснала вече другия край и не възнамеряваше да го пусне.

— Какво е това? — попита тя. — Изрезка от вестник? Колко интересно!

В следващия миг около двете дами се скупчиха всички присъстващи, само дръвникът японец продължи да движи въздуха с ветрилото си, а мисис Труфо с укор наблюдаваше това тъй въпиющо нарушаване на privacy. Изрезката изглеждаше така: