Левиатан

„Престъплението на века“: нов обрат?

Дяволското убийство на десетте души, извършено завчера на улица „Грьонел“, продължава да тревожи парижани. Досега преобладаваха две версии: за лекар маниак и за секта кръвожадни фанатици индуси, поклонници на бог Шива. Но нашият „Соар“, който провежда независимо разследване, успя да установи един нов факт, който може би ще даде на делото друг обрат. Стана ясно, че през последните седмици покойният лорд Литълби е бил видян поне два пъти в компанията на международната авантюристка Мари Санфон, добре известна на полицията в много страни. Барон Дьо М., близък приятел на убития, заяви, че милордът е поддържал интимни отношения с една дама и вечерта на 15 март, изглежда, се е канел да замине за Спа на романтична среща. Дали срещата не е била с госпожа Санфон и дали именно тази среща не се е провалила заради пристъпа на подагра, споходил клетия колекционер? Редакцията не дръзва да изкаже собствена версия, но смята за свой дълг да обърне внимание на господин Гош върху този интересен факт. Очаквайте новите ни съобщения по тази тема.

Епидемията от холера затихва

Общинската здравна управа съобщава, че огнищата на холера, борбата с която продължава още от лятото, са окончателно локализирани. Енергичните профилактични мерки на парижките лекари дадоха положителен резултат и можем да се надяваме, че епидемията от тази опасна болест, започнала още през юли, ще за…

— Какво е пък това? — озадачено сбърчи чело Рената. — Някакво убийство, някаква холера…

— Е, в случая холерата явно няма нищо общо — каза професор Суитчайлд. — Просто е останала в изрезката. Ясно е, че става дума за убийството на улица „Грьонел“. Не сте ли чували? Всички вестници бяха гръмнали тогава.

— Аз вестници не чета — високомерно каза мадам Клебер. — Прекалено изнервящо е за моето състояние. Пък и няма защо да научавам разни гадости.

— Комисар Гош? — присви очи лейтенант Рение и още веднъж пробяга с поглед бележката. — Това да не е нашият мосю Гош?

Мис Стамп ахна:

— Не може да бъде!

Тогава вече се приближи и докторшата. Получи се истинска сензация и всички заговориха един през друг:

— Полицията, тук е забъркана френската полиция! — с възбуда извика сър Реджиналд.

Рение измърмори:

— Пък аз се чудя защо капитанът непрекъснато ме разпитва за салона „Уиндзор“…

Мистър Труфо както обикновено превеждаше на съпругата си, а русинът взе изрезката и внимателно започна да я проучва.

— Това за индийските фанатици са пълни глупости — заяви Суитчайлд. — Казах го още от самото начало. Първо, няма никаква кръвожадна секта от последователи на Шива. И второ, както знаем, статуетката благополучно се намери. Нима религиозен фанатик щеше да я изхвърли в Сена?

— Да, това със златния Шива е направо загадка — кимна мис Стамп. — Писаха, че бил перлата в колекцията на лорд Литълби. Така ли е, господин професоре?

Индологът снизходително сви рамене:

— Как да ви кажа, мадам. Колекцията на лорд Литълби е отскоро, от двайсетина години. За толкова кратко време трудно може да се събере нещо изключително. Казват, че покойникът доста се е замогнал по време на потушаването на сипайското въстание през 1857 година9. Прословутият Шива например му е бил „подарен“ от някакъв махараджа, който е бил заплашен от военнополеви съд заради вземане-даване с метежниците. Защото Литълби дълги години е служил в индийската военна прокуратура. Безспорно в сбирката му има доста ценни неща, но подборът им е твърде несмислен.