Левиатан

Рената тихо изпъшка и се облегна на стола, а лейтенант Рение ядно тропна с крак:

— Какво си позволявате, мосю… следовател по особено важните дела! Незабавно ще докладвам за всичко на капитан Клиф!

— Давайте — равнодушно отвърна Гош. — Но не сега, малко по-късно. Още не съм свършил с кратката си реч. И тъй, още не съм сигурен кой от вас е моят клиент, но съм близо, много близо до целта.

След тези думи Рената очакваше да последва красноречив поглед и чак се приведе напред, но полицаят гледаше идиотската си лула. Сигурно лъжеше, нямаше предвид никого.

— Вие подозирате някоя жена, то е явно! — нервно плесна с ръце мис Стамп. — Инак защо ще си носите бележката за Мари Санфон. Коя е тази Мари Санфон? Всъщност която ще да е! Каква глупост: да подозирате жена! Нима една жена е способна на такова зверство?

Мис Труфо рязко се изправи, готова сякаш тутакси да застане под знамето на женската солидарност.

— За мадмоазел Санфон ще си поговорим друг път — отвърна детективът и изгледа загадъчно Клариса Стамп. — Колкото до бележките, имам безброй такива и всяка крие отделна версия — той отвори черната папка и прошумоля с изрезките. Те наистина бяха десетки. — Ще помоля всички ви, дами и господа, повече да не ме прекъсвате! — гласът на полицая стана железен. — Да, сред нас има опасен престъпник. Евентуално с психични отклонения. (Рената забеляза, че професорът лекичко отмества стола си от сър Реджиналд.) Затова ще ви помоля да бъдете предпазливи. Ако забележите нещо необичайно, дори и дреболия, веднага при мен. А най-добре ще е, ако убиецът се покае чистосърдечно, защото бездруго няма къде да се дене. Сега вече свърших.

Мисис Труфо вдигна ръка като ученичка:

— In fact I have seen something extraordinary only yesterday! A charcoal-black face, definitely inhuman, looked at me from the outside while I was in our cabin! I was so scared!13 — тя се обърна към благоверния си и го сръчка с лакът: — I told you, but you paid no attention.14

— Ах — сепна се Рената, — а на мен вчера от несесера ми изчезна огледалцето. Беше с истинска кокалена рамка.

Мосю Перкото май също искаше да съобщи нещо, но не успя, защото комисарят ядно затвори папката:

— Я не ме баламосвайте! Аз съм стара хрътка! Не си въобразявайте, че ще отклоните Гюстав Гош от следата! Ако трябва, ще сваля на брега цялата ви съмнителна компания и ще се занимая с всекиго поотделно! Убити са десет души, това не е шега работа! Мислете, дами и господа, мислете!

Той излезе от салона и шумно хлопна вратата.

— Господа, нещо ми е лошо — тихо продума Рената. — Ще се прибера.

— Нека ви изпратя, мадам Клебер — втурна се към нея Шарл Рение. — Това е нечувано! Каква наглост!

Рената го докосна с ръка и го подмина:

— Благодаря, няма нужда. Ще се оправя сама.

Тя с несигурна стъпка прекоси салона и до вратата за миг се подпря на стената. В коридора, където нямаше никой, крачката й стана по-бърза. Рената отвори каютата си, извади изпод дивана куфара и провря потреперващата си ръка под копринената обшивка. Лицето й беше бледо, но решително. Пръстите й бързо напипаха металната кутийка. Студено проблесна със стъклото и стоманата сложената в нея спринцовка.

Клариса Стамп

Неприятностите започнаха още от сутринта. В огледалото Клариса ясно забеляза две нови бръчици — като едва забележими малки лъчи те се бяха проточили от крайчеца на очите към слепоочията й. Слънцето беше виновно. Тук то е толкова силно, че не те спасяват нито чадър, нито шапка. Клариса дълго се оглежда в безмилостната полирана повърхност и опъва кожата си с пръсти, надявайки се, че са от спането и ще се изгладят. После се доогледа: завъртя шията си така, че видя един бял косъм зад ухото. Тогава вече съвсем й домъчня. И това ли е заради слънцето? Косата да побелява? Не, мис Стамп, не се самозалъгвайте. Както е казал поетът:

И леденият дъх на есента
в косата вплете скръбна белота.

Направи тоалета си по-прилежно от друг път. Безмилостно изтръгна белия косъм. Макар да беше глупаво. Джон Дън май беше казал, че тайната на женското щастие е в умението навреме да преминеш от едната възраст в другата, а при жената възрастите са три: дъщеря, съпруга и майка. Но как можеше да мине от втория етап в третия, щом никога не е била омъжена?