Левиатан

Клариса трепна и погледна събеседника си с откровена уплаха.

— Не се стряскайте — успокои я странният дипломат. — Не знам абсолютно нищо за вас. Просто чрез специални упражнения съм развил наблюдателност и аналитични способности. Обикновено ми стига някоя незначителна подробност, за да си съставя цялостна к-картина. Достатъчно е да ми покажете някой ей такъв петак с две дупчици (той деликатно посочи голямото розово копче, което красеше жакета й), и веднага ще ви кажа кой го е загубил — някоя голяма свиня или някое мъничко слонче.

Клариса се усмихна и попита:

— И всеки ли е прозрачен за вас?

— Не е прозрачен, но виждам много неща. Какво бихте казали например за ей онзи господин? — Фандорин посочи як мъж с големи мустаци, който гледаше през бинокъла си към пустинния бряг.

— Това е мистър Бъбъл, той…

— Недейте продължава! — прекъсна я Фандорин. — Ще се опитам да позная сам.

Той половин минута гледа мистър Бъбъл и после каза:

— За първи път пътува на Изток. Отскоро е женен. Фабрикант е. Работите му вървят зле, чака го фалит. Почти през цялото време е в билярдната, но е лош играч.

Клариса винаги се бе гордяла със своята наблюдателност и по-внимателно се вгледа в мистър Бъбъл, индустриалец от Манчестър. Фабрикант? Е, да речем, човек може да се сети. Щом пътува в първа класа, значи е богат. Че не е аристократ, е изписано на лицето му. И на търговец не прилича — дрехата му е размъкната, пък и в чертите му не се чете амбиция. Добре. Женен отскоро? Да, и това е ясно — халката на безимения му пръст така лъщи, че явно е чисто нова.

Играе много билярд? Това пък защо? Аха, сакото му е изцапано с тебешир.

— Защо решихте, че мистър Бъбъл пътува на Изток за първи път? — попита тя. — Защо да го чака фалит? И по какво съдите, че е лош играч на билярд? Да не сте го виждали как играе?

— Не, не съм ходил в б-билярдната, не понасям хазартните игри и изобщо за първи път виждам джентълмена — отвърна Фандорин. — Че за първи път пътува по този маршрут, личи от т-тъпата упоритост, с която оглежда голия бряг. В противен случай мистър Бъбъл щеше да знае, че отсам няма да види нищо интересно чак до Бабелмандебския проток. Това първо. Нещата му отиват на зле, инак няма да предприеме толкова дълго пътешествие, и то веднага след сватбата си. Такъв б-борсук да излезе от дупката си? Само ако идва краят на света и нито миг по-рано. Това второ.

— Ами ако е тръгнал на сватбено пътешествие заедно с жена си? — попита Клариса, макар да знаеше, че мистър Бъбъл пътува сам.

— И ще скучае сам на палубата, и ще се мотае в билярдната? А играе много лошо. Вижте, че сакото му е бяло отпред. Само най-калпавите играчи залягат така върху ръба на билярдната маса. Това трето.

— Е добре, а какво ще кажете за ей онази дама?

Увлечена в играта, Клариса посочи мисис Блекпул, която пристъпваше достолепно под ръка с компаньонката си.

Фандорин с безразличие огледа почтената дама.

— Всичко е изписано по лицето й. Връща се от Англия при мъжа си. Ходила е да се види с порасналите си деца. Мъжът й е военен. Полковник.

Мистър Блекпул наистина беше полковник и командваше гарнизона в някакъв град в северна Индия.

Това беше вече прекалено.

— Обяснете ми! — настоя Клариса.

— Подобни дами не пътуват до Индия сами, освен ако съпругът не служи там. Възрастта й вече не е такава, че да тръгне на подобно п-пътешествие за първи път, значи се връща. Защо ще е ходила до Англия? Само за да се види с децата си. Предполагам, че родителите и са вече на онзи свят. От решителния и властен израз на лицето й виждам, че е свикнала да командва. Гарнизонните или полковите първи дами изглеждат точно така. Обикновено ги възприемат като по-важно началство от самия командир. Искате да знаете защо е тъкмо жена на полковник? Ами защото ако беше г-генералша, щеше да пътува в първа класа, а тя, погледнете, има сребърна значка. Както и да е, да не си губим времето с глупости — Фандорин се наведе и й прошепна: — Я по-добре да ви разкажа за онзи орангутан. Много интересен субект е.

До мистър Бъбъл беше спрял маймуноподобният мосю Боало, бивш член на уиндзорската компания, който своевременно беше напуснал злощастния салон и затова се изплъзна от мрежите на комисар Гош. Дипломатът тихо й каза на ухо:

— Човекът, когото виждате, е престъпник и злодей. Най-вероятно е продавач на опиум. Живее в Хонконг. Женен е за китайка.

Клариса прихна:

— Този път не познахте! Това е мосю Боало от Лион, филантроп и баща на единайсет чисти французойчета. И не продава опиум, а чай.

— Как не — хладнокръвно отвърна Фандорин. — Погледнете го по-внимателно. Маншетът му е щръкнал и се вижда синята к-кръгла татуировка над китката му. Виждал съм подобна в една книга за Китай. Това е белег на една от хонконгските т-триади, тайни престъпни организации. За да може някой европеец да стане член на триада, той трябва да е криминален тип от голяма класа. И да е женен за китайка, разбира се. Само п-погледнете физиономията на този „филантроп“ и всичко ще ви стане ясно.

Клариса не знаеше дали да вярва или не, а Фандорин със сериозен израз на лицето рече: