Левиатан

След закуската останахме в салона да чакаме резултатите от акцията. Точно тогава между полицейския комисар и руския дипломат се проведе важният разговор, на който присъстваха всички наши хора (ето че за мен те са вече „наши“).

Отначало стана дума за смъртта на негъра, после темата както обикновено се прехвърли върху парижкото убийство. Аз не взех участие, но слушах много внимателно, макар отначало да ми се струваше, че пак ще търсят зелена маймуна в бамбуков гъсталак и черна котка в тъмна стая.

Стамп-сан каза: „И тъй, само загадки. Не мога да разбера как чернокожият е проникнал на кораба и защо е искал да убие мадам Клебер. Досущ като на улица «Грьонел». Пак мистерии.“

И изведнъж Фандорин-сан казва: „Никакви мистерии. Е, с негъра още не всичко е ясно, но колкото до произшествието на улица «Грьонел», според мен горе-долу картината се очертава.“

Всички се вторачиха в него с недоумение, а комисарят се усмихна ехидно: „Нима? Я, я кажете, много ми е интересно да чуя.“

Фандорин-сан: „Мисля, че е станало така. Вечерта пред вратата на къщата на улица «Грьонел» се е появил някой…“

Комисарят (с престорено възхищение): „Браво! Гениална версия!“

Някои се изсмяха, но повечето слушаха с изключително внимание, защото дипломатът не е от хората, дето говорят празни приказки.

Фандорин-сан (продължава невъзмутимо): „… някой, чиято поява не е предизвикала у прислугата никакво подозрение. Бил е лекар, вероятно с бяла престилка и вероятно с докторска чантичка. Неканеният гост е казал, че всички в къщата трябва незабавно да се съберат в едно от помещенията, защото по разпореждане на общината се прави профилактична имунизация на всички парижани.“

Комисарят (започва да се ядосва): „Ама че измишльотини! Каква имунизация? Защо слугите трябва да вярват на първия срещнат пройдоха?“

Фандорин-сан (троснато): „Гледайте скоро да не ви разжалват от «следовател по особено важните дела» в «следовател по не особено важните дела», мосю Гош. Не проучвате внимателно собствените си материали и това е непростимо. Я прочетете още веднъж статията от «Соар», където пише за връзката между лорд Литълби и международната авантюристка Мари Санфон.“

Детективът порови в черната си папка, извади необходимата изрезка и я прегледа.

Комисарят (свива рамене): „Е, и?“

Фандорин-сан (посочва му с пръст): „Ето тук, долу. Виждате ли — началото на следващата бележка: «ЕПИДЕМИЯТА ОТ ХОЛЕРА ЗАТИХВА»? И по-нататък за «енергичните профилактични мерки на парижките лекари».“

Труфо-сенсей: „Наистина, господа. Цяла зима Париж се бори с огнищата на холера. В Дувър дори установиха санитарен контрол над фериботите от Кале.“

Фандорин-сан: „Точно затова появата на лекар не е предизвикала никакви подозрения у слугите. Посетителят сигурно се е държал много уверено и е говорил убедително. Вероятно е казал, че е вече късно, а има да обиколи още няколко къщи или нещо от този род. Слугите сигурно са решили да не занимават домакина с този въпрос, защото са знаели, че има пристъп на подагра, но естествено, са извикали охранителите от втория етаж. Защото инжекцията си е работа за две минути.“

Бях възхитен от прозорливостта на дипломата, който толкова лесно бе разгадал трудната загадка. Дори капитан Гош се позамисли.

„Добре, да предположим — недоволно каза той. — Но с какво ще ми обясните странния факт, че след като е отровил слугите, вашият лекар не се е качил на втория етаж по стълбите, ами незнайно защо е излязъл навън, прескочил е оградата, озовал се е в градината, и е счупил прозореца на оранжерията?“

Фандорин-сан: „Мислих за това. Не ви ли е хрумвало, че престъпниците може да са били двама: единият премахва слугите, а другият в това време прониква в къщата през прозореца?“

Комисарят (триумфиращо): „Хрумвало ми е, господин умнико, и още как ми е хрумвало. Точно към такова заключение се е опитвал да ни насочи убиецът. Просто е искал да обърка следата — то е ясно! След като е отровил слугите, той е напуснал стаята и се е качил горе, където се е сблъскал с господаря на къщата. Най-вероятно престъпникът просто е строшил витрината, защото е мислел, че в къщата няма никой друг. Лордът е реагирал на шума, подал се е от спалнята и е бил убит. След този непредвиден инцидент престъпникът бързо се е скрил, но не е излязъл през вратата, а през оранжерията. Защо? Ами за да ни баламоса и да представи нещата така, сякаш е бил с още някого. И вие сте се хванали на въдицата. Татко Гош обаче не е вчерашен.“

Думите на комисаря бяха посрещнати с одобрение. Рение-сан дори каза: „По дяволите, господин комисар, вие наистина сте от стара коза яре!“ (Даденият израз се употребява в различните европейски езици и не бива да се възприема буквално. Лейтенантът имаше предвид, че Гош-сан е умен и опитен детектив.)

Фандорин-сан изчака малко и попита: „Тоест вие подробно сте изследвали отпечатъците от подметки под прозореца и сте стигнали до извода, че човекът е скочил именно отгоре, а не се е качил на перваза, така ли?“

Комисарят не отговори, но изгледа русина доста ядно.