Левиатан

Веднъж-дваж Рената изнемогна от жегата и грациозно се опря на желязното рамо на рицаря и защитника. Един път не успя да си отключи вратата на каютата — ключът й заяде. Вечерта на бала помоли Фандорин да я отърве от подпийналия (и напълно безобиден) драгунски майор.

Русинът й подложи рамо, отключи й вратата, даде необходимия отпор на драгуна, но този мухльо не прояви никакви признаци на влюбеност.

Нима е помияр, учуди се Рената. Няма вид на такъв.

Третият тип мъже са най-обикновени и нямат грам въображение. На тях им действа само нещо грубо-чувствено, като например случайно разголен глезен. От друга страна, мнозина от великите хора и дори светила на културата спадат тъкмо към дадената категория, така че имаше смисъл да опита.

С помиярите всичко е елементарно. Рената помоли дипломата да се отбие при нея точно по пладне — щяла да му покаже акварелите си (каквито изобщо не съществуваха в природата). В дванайсет без една минута мераклийката вече стоеше пред огледалото, само по корсаж и дълги долни гащи.

Когато се почука, тя извика:

— Хайде влизайте де, откога ви чакам!

Фандорин влезе и замръзна на прага. Без да се обръща, Рената врътна пред него дупето си и демонстрира голия си гръб. Още мъдрите хубавици от осемнайсети век са открили, че на мъжете по им действа не деколте до пъпа, а откритата отзад шия и разголеният гръб. Изглежда, беззащитният гръбнак пробужда в човешките мъжкари хищнически инстинкт.

Дипломатът май се хвана — стоеше, гледаше и не се извръщаше. Доволна от ефекта, Рената каза капризно:

— Хайде, Джени. Елате да ми помогнете да си облека роклята. Всеки момент ще ме посети един много важен гост.

Ако беше някой по-нахален, щеше безмълвно да се приближи и да целуне нежните къдрици на врата й. Някой по-посредствен би й подал роклята и би се изхилил свенливо.

Тогава Рената щеше да приеме, че ловът е приключил успешно. Щеше да се направи на смутена, да изпъди нахалника и да изгуби всякакъв интерес към него. Фандорин обаче се държа нестандартно:

— Не е Джени — с неприятно спокоен глас каза той. — Аз съм, Ераст Фандорин. Ще изчакам отвън, д-докато се облечете.

Изобщо или е представител на някаква рядка порода, устойчива на съблазни, или е извратен. Във втория случай англичанките напразно се стараят. Макар че набитото око на Рената не откриваше характерните белези на извратеност. Освен странния навик да се уединяват с Шаро.

Всичко това обаче са глупости. Има и по-сериозни причини за безпокойство.

В мига, когато най-после Рената реши да бодне с вилицата поизстиналото соте, вратата с трясък се отвори и в трапезарията нахлу очилатият професор. Той винаги си беше малко нередовен — ту сакото му закопчано накриво, ту връзките на обувките му се развързали… А днес приличаше направо на чучело: брадичката му разчорлена, вратовръзката му се кривнала на една страна, очите му опулени, изпод сакото му виси едната тиранта. Явно му се беше случило нещо изключително. Рента тутакси забрави за неприятностите и с любопитство се вторачи в образованото плашило.

Суитчайлд разпери ръце като балерина и извика:

— Еврика, господа! Тайната на Изумрудения раджа е разгадана!

— Oh, no — изпъшка мисис Труфо. — Not again41.

— Сега вече всичко си отива на мястото! — на пресекулки взе да обяснява професорът. — Нали съм ходил в двореца, как не се сетих по-рано! Мислих, мислих, чудих се и нищо! Още в Аден получих телеграма от един мой познат във френското Министерство на вътрешните работи и той потвърди предположенията ми, но аз пак не можех да разбера какво общо има окото и най-вече кой би могъл да бъде. Тоест, общо взето, вече е ясно кой е, но как? По какъв начин? И сега изведнъж се сетих! — той изтича до прозореца. Развяната от вятъра завеска го обви в бял саван и професорът припряно я махна с ръка. — Връзвах си вратовръзката и бях застанал до прозорец в каютата си. Гледам — вълни. Гребен до гребен чак до хоризонта. Иии… изведнъж като ми светна! Всичко се подреди — и за шала, и за сина! Чисто канцеларска работа. Ще поразровя списъците на „Екол Маритим“ и ще го намеря!

— Нищо не разбирам — измърмори Шаро. — Какви ги говорите. Какъв Маритим?…

— Ох, не, много, много е интересно! — възкликна Рената. — Обожавам да разгадавам тайни. Само че, професоре, така няма да стане, миличък. Седнете на масата, пийнете малко вино, поемете си дъх и ни разкажете всичко подробно — спокойно и ясно. И най-вече от самото начало, а не от края. Та вие сте такъв прекрасен разказвач. Но нека първо някой ми донесе шала, за да не настина от това течение.

— Искате ли да затворя прозореца от по-ветровитата страна? Веднага ще спре да ви духа — предложи Суитчайлд. — Права сте, мадам, най-добре е да разкажа всичко отначало.

— Не, не затваряйте, ще стане задушно. Хайде де, господа — гласът на Рената завибрира капризно. — Кой ще ми донесе шала от каютата? Ето ви ключа. Мосю баронет!

Рижият перко, естествено, дори не мръдна от мястото си. Но пък Рение скочи.

— Професоре, много ви моля, изчакайте ме преди да започнете! — каза той. — Връщам се веднага.