Левиатан

— Да, толкова чист разрез може да се направи само с добър скалпел — ядно отговори Труфо. — Огледах тялото. Вероятно някой е хванал Суитчайлд изотзад, затиснал е устата му с ръка, а с другата му е срязал гърлото. Стената в коридора малко над човешки бой е опръскана с кръв. Защото главата му е била отметната…

— За това не се иска много сила, нали? — попита русинът (и той да се пише криминалист). — Изненадата е била д-достатъчна?

Докторът тъжно сви рамене:

— Не знам, мосю. Не съм опитвал.

Аха, най-после! Вратата се открехна и през процепа надникна костеливата физиономия на инспектора. Той повика с пръст Гош, който и без това вече с пухтене се надигаше от фотьойла.

В коридора комисарят бе приятно изненадан. Ах, колко хубавичко се подреждаха нещата! Обстойно, ефектно, красиво. Направо като за пред съда — никой адвокат не може да обори такива улики. Браво на стария Гюстав, кой младок ще се мери с него. Пък и Джексън си го бива, добре се е потрудил.

В салона се върнаха четиримата: капитанът, Рение, Джексън и последен Гош. В този момент детективът се чувстваше толкова добре, че чак си тананикаше. И черният дроб го поотпусна.

— Е, дами и господа, край — радостно съобщи той и застана точно в центъра на залата. Прибра ръцете си отзад на гърба и леко се полюшна на токовете. Колко е приятно човек да се чувства значителна личност и донякъде дори властелин над човешките съдби. Пътят беше дълъг и труден, но вече е преодолян. Остава най-приятното. — Татко Гош трябваше доста да си поблъска побелялата глава, но колкото и заплетена да е следата, старата хрътка надушва лисичата дупка. С убийството на професор Суитчайлд престъпникът се издаде окончателно, и то от отчаяние. Но мисля, че по време на разпита убиецът ще ми разкаже и за индийския шал, и за много други неща. Тук му е мястото да благодаря на мосю руския дипломат, който, без да иска, с някои свои бележки и въпроси ми помогна да поема в правилната посока.

В този момент на триумф Гош можеше да си позволи известно великодушие. Той снизходително кимна на Фандорин, който мълчаливо наведе глава. Все пак тия аристократи с техните цирлих-манирлих44 са много неприятни: правят се на много важни, но да ти кажат човешка дума — никога.

— Няма да продължа плаването си с вас. Както се казва, благодаря за компанията, но да не прекаляваме с удоволствието. Убиецът, когото още на парахода ще предам на инспектор Джексън, също слиза тук.

Всички предпазливо погледнаха мършавия мрачен господин, който бе застанал с двете ръце в джобовете.

— Радвам се, че кошмарът свърши — каза капитан Клиф. — Знам, че трябваше да понесете доста неприятности, но сега вече всичко е наред. Ако желаете, главният стюард ще ви преразпредели в други салони. Надявам се, че по-нататъшното плаване с нашия „Левиатан“ ще ви помогне да забравите тази история.

— Едва ли — от името на всички отговори мадам Клебер. — Тук така ни изпокъсаха нервите! Хайде, мосю комисар, не ни измъчвайте, посочете ни най-после кой е убиецът.

Капитанът понечи да каже още нещо, но Гош го спря с жест — изказването му трябваше да е соло, беше си го заслужил.

— Да си призная, отначало подозирах всички ви. Пресяването вървеше бавно и мъчително. Сега вече мога да ви спомена най-важното: че до трупа на лорд Литълби намерихме златна емблема на „Левиатан“ — ето я — той почука с пръст значката на ревера си. — Това малко нещо принадлежи на убиеца. Както знаете, златна значка се полагаше на старшите офицери на кораба и пътниците от първа класа. Офицерите веднага отпаднаха от кръга на заподозрените, защото на всички емблемата беше налице и никой не е подавал молба до параходството да получи нова значка заради изгубена. Четирима от пътниците обаче се оказаха без емблеми: мадмоазел Стамп, мадам Клебер, мосю Милфорд-Стоукс и мосю Аоно. Затова наблюдавах четворката особено внимателно. Доктор Труфо се озова сред тях, защото е лекар, мисис Труфо — защото съпрузите са от един дол дренки, а господин руският дипломат — заради снобското му нежелание да прилича на носач. — Комисарят запали лулата си и направи няколко крачки из залата. — Покайвам се, грешен съм. В началото подозирах господин баронета, но своевременно получих справка за неговото… положение и избрах друга мишена. Вас госпожице — Гош се обърна към мадмоазел Стамп.

— Забелязах го — с достойнство отвърна тя. — Само че не можах да разбера с какво толкова съм събудила подозрения.