Левиатан

— Да съм го игнорирал? — комисарят рязко се обърна към него. — Съвсем не. Поговорих с госпожа Клебер, която ми даде изчерпателно обяснение. Толкова тежко понасяла периода на бременността, че лекарят й предписал… съответното обезболяващо. Впоследствие болките преминали, но пристрастието й към препарата останало и тя го използвала против нерви и безсъние. Дозата се увеличавала и й създала пагубен навик. Бащински си поговорих с мадам Клебер и тя пред мен изхвърли този боклук в морето — Гош с пресилена строгост погледна Рената, която като дете бе издала долната си устна напред. — Внимавайте, скъпа, дадохте на татко Гош честна дума.

Рената сведе поглед и кимна.

— Ах, каква трогателна деликатност спрямо мадам Клебер! — избухна Клариса. — А мен защо не пожалихте, мосю детектив? Защо ме изложихте пред всички?

Гош обаче не й обърна внимание — той беше вперил очи в японеца и погледът му беше тежък и строг. Умният Джексън разбра всичко без думи: време е. Ръката му изскочи от джоба и черната стомана на револвера блесна траурно. Дулото бе насочено право към челото на азиатеца.

— Вие, японците, изглежда ни смятате за червенокоси маймуни, нали? — застрашително попита Гош. — Чувал съм, че точно така наричате европейците. Ние сме космати варвари, нали? А вие сте хитри, фини, много културни и белите хора не могат да ви се хванат на малкия пръст! — комисарят присмехулно изду бузи и блъвна встрани голямо кълбо дим. — Да затриете десетина маймуни не е нищо, не го смятате за грях.

Аоно цял се напрегна и лицето му сякаш се вкамени.

— Обвинявате ме, це съм убир рорд Ритърби и неговите васари… тоест сруги? — с равен мъртвешки глас попита азиатецът. — Засто ме обвинявате?

— За двеста, драги мой, за всичко от криминалната наука — авторитетно изрече комисарят и се извърна от японеца, понеже речта, която възнамеряваше да произнесе, бе предназначена не за това жълтолико нищожество, а за Историята. Малко търпение — и ще я публикуват в учебниците по криминология!

— Най-напред, господа, ще изложа косвените обстоятелства, доказващи, че този човек е могъл да извърши престъпленията, в които го обвинявам (ех, да имаше как сега да не говори тук, пред шепа слушатели, а в Двореца на правосъдието, пред пълна аудитория!). А после ще ви представя уликите, които с цялата си неопровержимост доказват, че мосю Аоно не само е можел, но и наистина е извършил убийството на единайсет души — десетте на 15 март на улица „Грьонел“ и едното вчера, на 14 април, на борда на кораба „Левиатан“.

Междувременно около Аоно се образува празно пространство. До арестувания остана да седи само русинът, а малко по-назад — инспекторът със заредения револвер.

— Надявам се, никой не се съмнява, че смъртта на професор Суитчайлд е пряко свързана с престъплението на улица „Грьонел“. Както установи следствието, целта на злодейския акт е била да се задигне не златният Шива, а коприненият шал… — Гош строго се навъси: да, да, именно следствието, и няма защо да правите физиономии, господин дипломат. — Който дава ключ към скритите съкровища на бившия брахмапурски раджа Багдазар. Засега не знаем как обвиняемият е научил за тайната на шала. Известно ни е, че на Изток има много тайни и пътищата към тях за нас, европейците, са неведоми. Покойният професор обаче, този истински познавач на Изтока, успя да се добере до разгадката. Той вече бе готов да сподели с нас своето откритие, но не щеш ли, вдигна се пожарна тревога. На престъпника сигурно му се е сторило, че самата съдба му изпраща неимоверен шанс да запуши устата на Суитчайлд. И всичко пак щеше да остане скрито-покрито като на улица „Грьонел“. Убиецът обаче не е взел предвид едно съществено обстоятелство. Че този път комисар Гош е тук, а на него подобни номера не му минават. Беше рискована идея, но не без надежда за успех. Престъпникът е знаел, че ученият най-напред ще се втурне към каютата да спасява книжата си… тоест, искам да кажа, ръкописите си… И точно там, зад ъгъла на коридора, убиецът е извършил черното си деяние. И тъй, косвено потвърждение номер едно — комисарят вдигна пръст. — Мосю Аоно напусна салона, следователно е можел да извърши убийството.

— Не бях само аз — каза японецът. — От сарона изрязоха осте сест дуси: мосю Рение, мосю и мадам Труфо, мосю Фандорин, мосю Мирфорд-Стоукс и мадмоазер Стамп.

— Така е — съгласи се Гош. — Но аз исках само да демонстрирам на съдебните заседатели, в смисъл присъстващите, връзката между тези две престъпления, а също възможността вие да сте извършили вчерашното убийство. А сега да се върнем към „Престъплението на века“. По онова време господин Аоно се е намирал в Париж. Даденият факт не подлежи на съмнение и е потвърден в депешата, която получих.

— В Париз освен мен е имаро още мирион и поровина дуси — обади се японецът.

— И все пак това е косвено потвърждение номер две — уж простодушно продължи комисарят.

— Прекалено косвено — тутакси реагира и русинът.