Левиатан

— Не споря — Гош напълни тютюн в лулата си и предприе следващата стъпка. — Но смъртоносната инжекция на слугите на лорд Литълби е направена от лекар. Каквито в Париж има не милион и половина, а доста по-малко, нали така?

Никой не се нае да оспорва твърдението му. Капитан Клиф попита:

— Вярно е, но какво от това?

— Ами такова, мосю капитан — стрелна го с поглед Гош, — че нашият приятел Аоно не е никакъв офицер, за какъвто ни се представи тук, ами дипломиран хирург, съвсем наскоро е завършил медицинския факултет на Сорбоната! Тъкмо така гласи същата депеша.

Ефектна пауза. Приглушен шум от гласове в съдебната зала на Двореца на правосъдието, вестникарските рисувачи шумолят с моливи в скицниците си: „Комисар Гош вади асото“. Почакайте, драги, това още не е асото, асото ще дойде по реда си.

— А сега, господа, от косвените потвърждения преминаваме към уликите. Нека мосю Аоно обясни, защо се е наложило той, лекарят, представител на уважавана и престижна професия, да се прави на офицер? За какво е тази лъжа?

По восъчното слепоочие на японеца се стече капка пот. Аоно мълчеше. Куражът му явно се беше изчерпал.

— Отговорът е ясен: за да отклони подозрението от себе си. Защото убиецът е бил лекар! — със задоволство резюмира комисарят. — А ето ви и улика номер две. Господа, чували ли сте за японската борба?

— Аз не само съм чувал, но и съм я виждал — рече капитанът. — Веднъж в Макао гледах как един японски щурман би трима американски моряци. Беше ей такъв фъстък, имаш чувството, че да го духнеш — и ще падне, но като заподскача, като заразмахва ръце и крака… Натръшка трима яки китобойци. Замахна ребром към единия и направо му преобърна лакътя. Счупи му костта, представяте ли си? Това се казва удар!

Гош кимна със задоволство:

— И аз съм чувал, че японците владеят тайната на смъртоносния ръкопашен бой без никакво оръжие. Спокойно могат да убият човек само с един пръст. Всички ние неведнъж сме виждали как мосю Аоно се занимава с гимнастиката си. Под леглото в каютата му бяха намерени парчета от строшена тиква, и то много корава. А в чувала имаше още няколко цели. Очевидно обвиняемият е тренирал върху тях точността и силата на удара си. Не мога да си представя каква сила трябва да притежава човек, за да строши подобна тиква с голи ръце на няколко парчета… — комисарят многозначително изгледа присъстващите и съобщи въпросната улика номер две: — Напомням ви, господа, че черепът на нещастния лорд Литълби направо бе раздробен с изключително силен удар с тежък тъп предмет. А сега погледнете мазолестата странична част от дланта на обвиняемия.

Японецът рязко дръпна от масата малките си жилави ръце.

— Не го изпускайте от поглед, Джексън. Този човек е много опасен — предупреди Гош. — Стане ли нещо, стреляйте в крака или в рамото му. А аз ще попитам господин Аоно къде е дянал златната си емблема? Мълчите? Тогава сам ще отговоря на този въпрос: лорд Литълби я е откъснал от гърдите ви в момента, когато сте го ударили смъртоносно ребром с дланта!

Аоно зяпна, сякаш да каже нещо, но прехапа устна със здравите леко криви зъби и затвори очи. Лицето му стана странно отчуждено.

— Очертава се следната картина на престъплението на улица „Грьонел“ — започна да обобщава Гош. — Вечерта на 15 март Гинтаро Аоно отива в къщата на лорд Литълби с предварителния умисъл да умъртви всички обитатели и да открадне триъгълния шал от колекцията на собственика. В това време той вече има билет за „Левиатан“, който четири дни по-късно ще отплава от Саутхамптън за Индия. Изглежда, в Индия обвиняемият е възнамерявал да се залови с издирването на брахмапурското съкровище. Ние не знаем как е успял да убеди клетите слуги да се подложат на „противохолерна имунизация“. Най-вероятно им е представил някакъв фалшив документ от кметството. Той ще да е изглеждал съвсем правдоподобно, защото както личи от получената депеша, студентите, които завършват медицина в Сорбоната, наистина често се използват за провеждане на масови профилактични мероприятия. Сред учащите и ординаторите в университета има доста азиатци, така че жълтата кожа на вечерния посетител едва ли е усъмнила обречените слуги. Най-чудовищна е нечовешката жестокост, с която са били умъртвени двете невинни деца. Аз, господа, имам дългогодишен опит на общуване с отрепки. В бързината някой наш бандит може да хвърли бебе в камината, но ей така, с пресметливо хладнокръвие, без ръката му да трепне… съгласете се, господа, че това не е никак по френски и изобщо не е по европейски.

— Точно така! — гневно възкликна Рение и доктор Труфо го подкрепи от все сърце.