Левиатан

— Нататък е било лесно — продължи Гош. — След като се е убедил, че отровените от инжекциите слуги са потънали в сън, от който никога няма да се събудят, убиецът преспокойно се е качил на втория етаж, влязъл е в залата с колекцията и е започнал да шета. Защото е бил сигурен, че стопанина го няма. Но за зла участ поради пристъпа на подаграта лорд Литълби не е заминал за Спа и се е намирал в стаята си. Като е чул шума от счупено стъкло, той е влязъл в залата и е бил убит по най-варварски начин. Непредвиденото убийство е лишило престъпника от дяволското му хладнокръвие. Най-вероятно той е възнамерявал да вземе повечко от експонатите, за да не привлече вниманието към прословутия шал, но сега се е наложило да побърза. Ние не знаем, може би преди да умре, лордът е изкрещял и убиецът се е уплашил, че виковете ще бъдат чути отвън. Във всеки случай той е грабнал ненужния му златен Шива и бързо е изчезнал, без дори да забележи, че в ръката на убития е останала значката от „Левиатан“. За да обърка следствието, на връщане Аоно е излязъл през прозореца на оранжерията… Не, не е заради това! — Гош се плесна по челото. — Как не се сетих по-рано! Ако са се чули викове, той не е могъл да се върне по същия път! Откъде да знае, може пред вратата на къщата вече да са се били събрали минувачи? Ето защо Аоно е избил стъклото на оранжерията, скочил е в градината и после се е прехвърлил през оградата. Но неговата предпазливост е била излишна — в този късен час на улица „Грьонел“ не е имало жива душа. И да е имало викове, никой не ги е чул…

Впечатлителната мадам Клебер изхлипа. Мисис Труфо доизслуша превода и прочувствено се изсекна.

Аргументирано, нагледно, неоспоримо — помисли си Гош. Уликите и следствените предположения отлично се допълват взаимно. И това, мили деца, още не е всичко, което ще има да ви сервира старият Гюстав.

— Сега е моментът да преминем към убийството на професор Суитчайлд. Както с основание отбеляза обвиняемият, освен него теоретично са могли да го направят още шестима души. Спокойно, спокойно, дами и господа! — вдигна ръка комисарят. — Ще ви докажа, че професорът не е бил убит от вас, а именно от нашия приятел с дръпнатите очи.

Проклетият японец съвсем се вкамени. Да не е заспал? Или се моли на своя японски бог? Е, момче, и да се молиш, и да не се молиш, пак ще се гушнеш със старата мръсница Гилотината.

Внезапно на комисаря му хрумна една крайно неприятна мисъл. Ами ако англичаните изискат японеца заради убийството на Суитчайлд? Та той е британски поданик. Тогава престъпникът ще бъде съден в английски съд и вместо на френската гилотина, ще се озове на британската бесилка. Само не това! Защо в чужбина? „Престъплението на века“ трябва да се гледа в Двореца на правосъдието и никъде другаде! Какво от това, че Суитчайлд е убит на английски кораб! В Париж има десет трупа, а тук само един, пък и корабът не е чисто британска собственост, нали консорциумът е двустранен!

Гош така се развълнува, че си забрави мисълта. А, не, ще имате да вземате, рече си той, не си давам клиента. Сега ще свърша с този цирк и право при френския консул. Лично ще откарам убиеца във Франция. И веднага си представи пристанището в Хавър, пълно с народ, полицаи, журналисти…

Но трябваше да докара нещата докрай.

— Нека инспектор Джексън разкаже за резултатите от обиска в каютата на обвиняемия.

Гош с жест подкани Джексън да се изкаже.

Делово и сухо детективът подхвана на английски, но комисарят веднага го спря:

— Следствието се води от френската полиция — строго каза той. — Официалният език на дознанието също е френски. Освен това, мосю, тук не всички ще могат да ви разберат. Най-вече не съм сигурен дали обвиняемият владее английски. Съгласете се, че той има право да чуе за резултатите от вашата работа.

Протестът му имаше принципно значение: от самото начало да сложи англичаните на място. Нека знаят, че в този случай са първи отзад напред.

За преводач си предложи услугите Рение. Той застана до инспектора и започна да превежда, но украсяваше кратките, отсечени изречения на англичанина с драматични интонации и изразителни жестове.