Левиатан

— Според получената инструкция направихме обиск. В каюта номер двайсет и четири. Името на пътника е Гинтаро Аоно. Действахме в съответствие с „Правилника за извършване на обиски в затворено помещение“. Стаята има правоъгълна форма и площ от 200 квадратни фута45. Разделихме я на 20 хоризонтални и 44 вертикални квадрата. — Лейтенантът помоли да повторят и поясни: — Значи стените също трябва да бъдат разделени на квадрати. Те се проверяват за тайници. Макар че какви тайници може да има в параходна каюта… Обискът е проведен последователно: първо вертикално, после хоризонтално. В стените не са били открити тайници — Рение изразително разпери ръце — каква изненада! — При огледа на хоризонталната плоскост са иззети следните предмети. Първо, текстове, изписани с йероглифи. Те ще бъдат преведени и проучени. Второ: дълъг, вероятно източен кинжал с добре наточено острие. Трето: чувал с единайсет египетски тикви. Четвърто: под леглото са намерени парчета от строшена тиква. И накрая, пето: медицинска чанта с хирургически инструменти. Гнездото за големия скалпел е празно.

Слушателите ахнаха. Японецът отвори очи, стрелна с поглед комисаря, но пак не каза нищо.

Сега ще си признае, помисли си Гош, но се излъга. Без да се изправя от стола, азиатецът рязко се обърна към застаналия зад гърба му инспектор и със саблен удар изотдолу изби револвера от ръката му. Докато оръжието правеше живописна дъга във въздуха, пъргавият японец се озова до вратата. Бързо я отвори и… се натъкна на двата колта на полицаите отвън в коридора. В следващия миг револверът на инспектора, завършил траекторията, се тресна в масата и гръмна оглушително. Звън, писъци, дим.

Гош бързо прецени ситуацията: арестантът отстъпва заднишком обратно към стола си; мисис Труфо е припаднала; други жертви няма; на часовника Биг Бен малко под циферблата е цъфнала дупка, стрелките са спрели. Часовникът звъни. Дамите пищят. Но като цяло ситуацията е овладяна.

Когато японецът бе върнат на мястото му и за по-сигурно му бяха сложени белезници, когато докторшата беше свестена и всички отново бяха по местата си, комисарят се усмихна и с малко демонстративно хладнокръвие каза:

— Дами и господа съдебни заседатели, току-що присъствахте на чистосърдечно признание, направено, разбира се, по малко необичаен начин. — Той отново, без да иска, бе употребил думите „съдебни заседатели“, но реши да не се поправя. Като ще е репетиция, нека да е репетиция. — Това беше последната улика, толкова пряка, че повече няма накъде — доволно обобщи Гош. — А на вас, Джексън, ви правя забележка. Нали ви предупредих, че младежът е опасен.

Инспекторът стоеше червен като рак. Нека си знае мястото.

Изобщо всичко се подреждаше чудесно.

Японецът седеше срещу трите насочени дула и притискаше окованите си ръце към гърдите. Отново беше затворил очи.

— Това е, господин инспекторе. Можете да го отведете. Нека засега остане във вашия арест. А после, когато приключим с формалностите, ще го откарам във Франция. Сбогом, дами и господа. Старият Гош слиза на брега, а на вас щастливо плаване.

— Опасявам се, господин комисар, че ще продължите с нас — прозаично каза русинът.

В първия момент Гош помисли, че му се счува.

— А?

— Господин Аоно не е виновен, така че следствието ще трябва да п-продължи.

Гош си представи колко глупаво изглежда: с опулени очи, с пламнали бузи.

Недочакал избухването му, русинът каза с наистина неподражаем апломб:

— Господин капитан, върховната власт на к-кораба сте вие. Току-що комисарят разигра пред нас имитация на съдебен процес, като се нагърби с ролята на прокурор и я изпълни извънредно убедително. Но в цивилизования съд след обвинителя думата има з-защитникът. Ако позволите, бих искал да изпълня тази мисия.

— Защо да си губим времето? — учуди се капитанът. — Според мен всичко е пределно ясно. Господин полицаят го обясни много добре.

— Да свалите на брега пътник е с-сериозно нещо. В крайна сметка цялата отговорност ще падне върху вас. Помислете как ще накърните репутацията на п-параходството, ако се разбере, че е станала грешка. Уверявам ви — леко повиши тон Фандорин, — че комисарят греши.

— Глупости! — възкликна Гош. — Впрочем не възразявам. Дори ми е интересно. Говорете, мосю, с удоволствие ще ви изслушам.

Наистина, като ще е репетиция, нека да е репетиция. Този хлапак не е глупав и може да открие в логиката на обвинението някои пропуски, които ще трябва да се закърпят. Ако на процеса прокурорът допусне гаф, комисар Гош ще успее да му се притече на помощ.

Фандорин преметна крак върху крак и сплете пръсти върху коляното си.

— Вие произнесохте ярка и аргументирана реч. На пръв поглед доводите ви са изчерпателни. Логическата ви последователност е почти безупречна, макар, разбира се, така наречените ви „косвени потвърждения“ да не струват пукната пара. Да, на 15 март господин Аоно е бил в Париж. Да, когато п-професорът е бил убит, господин Аоно не се е намирал в салона. Сами по себе си двата факта не означават още нищо, така че хайде да не ги разглеждаме.