Левиатан

Можем да си представим с какво удоволствие Булдога би задраскал тези думи, за да не ги види началството му от Париж. Но думите отлитат, а писаното остава. Рената погледна русина. Той подръпна острото връхче на мустака си и с жест подкани полицая да продължи.

… помощник Фандорин непременно щяхте да изключите един след друг всички заподозрени и тогава щях да остана само аз. Една-единствена телеграма до отдел „Натурализация“ в Министерство на вътрешните работи щеше да е достатъчна, за да се установи каква е сегашната фамилия на сина на раджа Багдазар. Пък и от регистрите на „Екол Маритим“ личи, че съм кандидатствал с едно име, а съм завършил с друго.

Тогава разбрах, че празното око на райската птица е път не към земното блаженство, а към вечното. Нищо. Взех решение да потъна в бездната, но не като жалък неудачник, а като велик раджа. Моите благородни прадеди никога не са умирали в самота. Заедно с тях на погребалната клада са се качвали техните слуги, жени и наложници. Аз не живях като властелин, но затова пък щях да умра както подобава на истински владетел — така бях решил. И в своя сетен път щях да взема със себе си не роби и прислужници, а цвета на европейското общество. Моя траурна колесница щеше да е исполинският кораб, чудото на европейския технически прогрес! Размахът и величието на този план ме завладяха. Защото е нещо по-грандиозно от притежаването на несметно богатство!

— Тук лъже — отсече Гош. — Нас искаше да ни удави, а за себе си беше приготвил лодка.

Комисарят взе последния лист, по-точно половината лист.

Трика, който направих с капитан Клиф, беше подъл, признавам го. За да мога донякъде да се оправдая, ще кажа, че не очаквах толкова печален край. Отнасям се към Клиф с искрено уважение. Всъщност исках не само да завладея „Левиатан“, но и да запазя живота на добрия старец. Е, известно време щеше да се измъчва от тревоги по дъщеря си, но после щеше да разбере, че с нея всичко е наред. Уви, злата съдба ме преследва навсякъде. Откъде можех да знам, че капитанът ще получи удар? Проклет шал, той е виновен за всичко! В деня, когато „Левиатан“ напусна бомбайското пристанище, аз изгорих копринения триъгълник. Изгорих мостовете.

— Как тъй го е изгорил! — ахна Клариса Стамп. — Значи шалът вече го няма, така ли?

Рената впи очи в Булдога. Той равнодушно сви рамене и каза:

— Слава Богу, че го няма. По дяволите съкровищата, дами и господа. Така сме в безопасност.

Намерил ми се Сенека. Рената съсредоточено разтърка брадичката си.

Трудно ви е да повярвате, нали? Добре, като доказателство за своята искреност ще ви разкажа каква е тайната на шала. Сега вече няма защо да я крия.

Комисарят спря да чете и хитро погледна русина.

— Доколкото си спомням, мосю, снощи се хвалехте, че сте разгадали тази тайна. Я споделете догадката си, пък ние ще проверим дали сте толкова проницателен, както е смятал покойният.

Фандорин изобщо не се смути.

— Много е п-просто — небрежно каза той.

Прави се на интересен — помисли си Рената, но пак е симпатичен. Дали се досеща наистина?