Левиатан

— И тъй, какво знаем за шала? Той е т-триъгълен, като едната му страна е равна, а другите две са леко начупени. Това първо. На него е нарисувана птица, която вместо око има д-дупка. Това второ. Вие, разбира се, помните и описанието на брахмапурския дворец и по-специално на неговия горен етаж: планините на хоризонта, техните огледални отражения по фреските. Това т-трето.

— Добре де, помним ги и какво от това? — попита Перкото.

— Но как, сър Реджиналд? — направи се на изненадан русинът. — Нали двамата с вас в-видяхме рисунката на Суитчайлд! Там имаше всичко необходимо за разгадката: триъгълен шал, зигзагообразна линия, думата „дворец“.

Той извади от джоба носната си кърпа и я сгъна по диагонал. Получи се триъгълник.

— Тя е ключът, с който е означено мястото, където е скрито съкровището. Формата на шала отговаря на контура на едната от планините по фреските. Трябва само горният ъгъл на ш-шала да се постави така, че да съвпадне с върха на планината. Ето как — той сложи триъгълника върху масата и го очерта с пръст. — Тогава окото на птицата Калавинка ще означи т-точката, където трябва да се търси. Естествено, не в нарисуваната, а в истинската планина. Там трябва да има някоя пещера или нещо от този род. Прав ли съм, господин комисар, или греша?

Всички се обърнаха към Гош. Той изду бузи, свъси рунтавите си вежди и заприлича досущ на стар мрачен булдог.

— Направо се чудя как го правите — измърмори. — Прочетох писмото още там, в карцера, и нито за миг не съм го изпускал от ръцете си… Добре, слушайте.