Линията на бляновете

— Сигурно дойде и моят ред? — попита Кей, излизайки от каютата. Силикоидът не счете за нужно да отговори. Те тръгнаха по коридора, където цареше тъмнина — само светещото кълбо, създадено от извънземното, помагаше да се различава пътят. Въздухът изглеждаше прекалено свеж, нежив — бяха го обогатили с кислород съвсем неотдавна. На силикоидите им бяха достатъчни три-четири процента, а заради пленниците им се налагаше да променят състава на атмосферата.

Този път Седмин не беше сам. Три силикоида висяха в центъра на каютата — не беше ясно дали разговарят в своя радиодиапазон, или размишляват за нещо. Артур седеше в креслото, напрегнат, приличащ на уловено зверче.

— Здравей, Подножие на Основата — каза Кей, приближавайки се към повереното на неговите грижи дете. — Нали не си се държал прекалено строго с момчето?

— Той сам реши да бъде откровен — избуча силикоидът, реещ се в центъра на малката група.

— И доволен ли си?

— Да. Сега ще питам аз, а ти ще отговаряш. Какво е „Линията на бляновете“?

— Уви, с мен Артур не е толкова откровен — Кей приседна на страничната облегалка на свободното кресло. — Очевидно тази информация е само за кралските особи.

— Той не знае — бързо изрече Артур. — Няма необходимост от това.

— Вярвам — съгласи се Седмин, приближавайки се към тях. — Ние усещаме кога думите са истина и кога не са.

— Ти обеща… — започна Къртис-младши.

— Помня. Кей Алтос, ние получихме ценна информация от Артур Къртис. Тя промени представите ни за Граал.

— И решихте да ни пуснете? — Кей леко се поклони. — Благодаря, древна и мъдра раса.

— И почти решихме да ви пуснем — каза силикоидът, без да обръща внимание на тона на човека. Кей се запъна. Погледна въпросително Артур, който кимна.

— Ситуацията не е еднозначна — произнесе Седмин. — Приобщаването на Империята на хората към технологията, наречена от Къртис „Линията на бляновете“, би трябвало да намали опасността за Основата на разума. Възможността за агресия от човешка страна приблизително е равна на нула.

— Може би аз самият трябва да те спра? — обърна се Кей към Артур.

— Обаче — продължи силикоидът — отслабването на човечеството може да провокира реакция на останалите млади раси. Равновесието ще бъде нарушено при всички случаи. Ние сме в затруднение.

— А имате ли избор? — полюбопитства Кей.

— Да. Можем да ви задържим… задълго. Ще бъдете живи, но никога няма да напуснете пространството на силикоидите. Това ще ни даде време — време за вземане на решение.

— Да ни задържите? Едва ли… — Кей се потупа по гърдите. — Мога да спра малкото си моторче когато си поискам. Мога да престана да дишам. Артур също е способен да направи такъв фокус.

— Няма да имате нито сърце, нито дробове — без ни най-малка сянка на заплаха произнесе Седмин. — Само мозък. И той ще живее… дълго, много дълго.

— Блъф — изрече Кей, чувствайки как гърдите му изстиват.

— Не, Кей Алтос, роден като Кей Дач. Ние сме се научили да съхраняваме биологически обекти в разединено състояние. Стига да дам заповед, телата ви ще бъдат разчленени за три минути. Мозъкът няма да успее да загине, аТанът няма да се задейства.

— Това е блъф — произнесе Кей, вече разбиращ, че Седмин говори истината.

— Искаш ли да провериш?

В гласа на силикоида нямаше заплаха. Дори и най-заклетите врагове на тази раса не бяха я обвинявали в безпричинна жестокост.

— Не — предаде се Кей. — Вярвам ти.

— И правилно постъпваш.

Нотката на съчувствие в гласа на Седмин можеше да е и фалшива. Но би могла и да предава истинските му чувства, онзи еквивалент на симпатия, който силикоидите можеха да изпитват към хората.

— Какво чакате? — Кей огледа тримата извънземни. Състоящи се от кремък и кристална структура, използващи силови полета вместо крайници, те бяха абсолютно неуязвими за невъоръжен човек.

Такова беше всеобщото мнение.

— Ние взимаме решение, Кей Алтос. Къртис-младши ни каза истината — или част от нея. Пускайки ви, ние освобождаваме Галактиката от заплахата, която носи човечеството. Но съществуват прекалено много неуточнени фактори. Ако просто ви задържим, това ще ни даде време. За съжаление не много. Ван Къртис ще създаде нов клонинг. И плановете му могат да се променят.

Артур потрепери, но не се обади.

— Решавайте — каза Кей. — Нека Основата не потрепне, когато разумът се задейства.

— Ти знаеш много — Седмин не беше учуден. — Ти си човек, опитващ се да разбере другите раси, при това — ненавиждайки ги.

— Отношението ми към вас е неутрално.

— Ние сме прекалено различни, Кей Дач, какво ще ни посъветваш да направим? Ти не знаеш истината за „Линията на бляновете“, тя няма да повлияе на решението ти. Кажи.

— И вие ще ме послушате?

— Не непременно.

— Добре! — Кей разтърси тялото си, неясно дали раздвижвайки се, или просто вземайки решение. — Седмин, когато застана в Подножието на Основата, ти смени на този пост Гранид.

— Така беше.

— Твоят път като по-правилен за Основата ли беше признат?

— Не, по онова време това още беше неясно. Ние заложихме на стабилността на мирозданието.