Линията на бляновете

Тамура провери с ръчен скенер номерата на невронните мрежи — стандартна процедура, кой знае защо предизвикала най-жив интерес у момчето. Попълни формулярите на договорите, уточни особените моменти (моментално съживяване или с интервал от денонощие, уведомяване на роднините или не), после прие от Кей Овалд кредитната карта на „аТан“. На сметката нямаше много пари, след заплащането ендорианците останаха почти на нулата — не беше никак чудно, че търговецът се бе колебал толкова дълго.

— Поздравявам ви с безсмъртието — почти искрено усмихвайки се, каза Тамура. — Надявам се следващото ви посещение да е след дълги години.

— Имам една малка молба — рече мистър Овалд, стискайки ръката му. — Мога ли да оставя благодарност за мистър Ван Къртис?

Тамура предполагаше, че в разпечатан вид всичките ежедневни благодарности до Къртис са купчина, по-дебела от руло тоалетна хартия. Но в „аТан“ почитаха традициите, особено рекламните. Той подаде на ендориеца фирмена бланка.

— Скъпи наш Къртис, благодетелю — повтаряше на глас Кей Овалд плодовете на своето вдъхновение. — Живеем отново, което пожелаваме и на теб. Мисля, че удължаването на аТана ни няма да те учуди, а ще те зарадва. Линията на бляновете наши води към далечни пътища и напрегнат труд. Артур сега те смята едва ли не за роден баща, а аз мога да ти кажа само — благодаря! Ще имаме случай, надявам се, в който ще можем да ти се отплатим със същите откровеност и почтеност, която ти прояви към нас. Кей и Артур.

Сред клиентите на „аТан“ винаги бе имало достатъчно идиоти. Но идиотът с пари е много полезно и почитано нещо. Тамура се поклони и сложи запълнената бланка в специална папка — за хиперграмите, които щяха да потеглят към местоназначението си същата вечер.

Обратният път им се стори по-дълъг. Томи хрупаше твърдия сладолед, купен му от Кей в комплекса на „аТан“. Дач, включил радиото, слушаше емисията общоимперски новини. Предаването се водеше от четирима водещи едновременно, като на моменти се подхвърляха шеги и намеци, разбираеми само за местните жители. Говореха главно за зачестилите катастрофи в заводите на Империята. Някой даже ги сравни с дарлокския терор в годините на войната. После поклюкарстваха за новия вид проверки за имплантирано оръжие, които провеждали във всички големи предприятия сътрудниците на СИБ. С особени датчици се сканирали, кой знае защо, гърбът, областта на шията и тила. Понякога извършвали арести, без да се придържат към установените процедури, а направо стреляйки със станера без предупреждение.

Водещите така и не се досетиха да свържат диверсиите и проверките.

— Кей, а аз нали все едно бих оживял, така ли е? — попита Томи. — Дори без плащането на аТана?

— Разбира се — съгласи се Кей. — Къртис би приел смъртта ти за смърт на Артур.

— Ясно.

Томи замълча, обмисляйки нещо.

— Нещата не са толкова прости — каза Кей, гледайки момчето. — Първо — обещах ти да не те закачам. Второ — Къртис би те разкрил за две минути разговор.

— Второто е по-важно — рече Томи.

— То се знае.

През останалата част от пътя мълчаха.

Лика Сейкър си имаше достатъчно работа, която дори появата на Кей не би могла да отмени. Тя я сведе до минимум, но въпреки това успя да види Кей чак на обяд.

— Засега нищо — лаконично съобщи тя.

— Разбрах — още по-късо отвърна Кей.

Обядваха тримата — Томи също бе допуснат до малкия банкет на Майката-покровителка. Обслужването би задоволило и самия император, а менюто очевидно бе съставено по принципа на редуването на редки ястия с още по-редки.

Кей не беше голям почитател на гастрономичните експерименти, но не можеше да не отдаде дължимото на дълбоководната риба от Догар, салатата от снежно грозде и почти изчезналия в годините на Смутната война спанак. Идеята да се подхвърли на мелконците дезинформацията, че спанакът е най-важният и необходим елемент от човешкото меню, вероятно е била на човек с много странно чувство за хумор. Седем години мелконските биолози, едни от най-добрите в галактиката, се мъчили да създадат крайно летален вирус, поразяващ спанака. Около осем хиляди бомбардировача, разпръскващи над човешките планети Свируса, станали лесна плячка за прехващачите. Когато Мелкон разбрал, че лишеното от спанак човечество не възнамерява да измира, шокът бил прекалено силен. Киборгите се съгласили на мирните преговори, които довели до създаването на Тройния алианс.

Но от онзи момент насетне спанакът можел да вирее само в херметични помещения с напълно затворена екология. Коварният вирус продължаваше да дебне жертвата си, окопал се в пшеницата, картофите и други, по-маловажни от спанака култури.

Томи, виртуозно служейки си със сребърните пръчици, ядеше тазианско желе.

— Ти си добре възпитан, малкият — отбеляза Сейкър. Томи, който рядко изкусно отделяше оранжевия от зеления слой желе, не я разбра. Той смяташе, че за пръв път опитва от това странно ястие.

— Какво става със снаряжението, Лика? — Кей предпочете да насочи разговора по-далеч от хлъзгавата във всяко едно отношение тема.

— След обяда ще посетим оръжейния ни майстор.