Линията на бляновете

Сейкър мило се усмихна, подавайки на Томи недозрял гурангов плод.

— Момент — каза момчето, безпогрешно избирайки от приборите на масата отварачка за тапи. С въртеливо движение проби плода при дръжката и върна подправката на Лика. Естествено, гурангата не се консумираше заедно с желето. Затова пък си пасваше идеално с бялото месо.

Вървяха почти двайсет минути през тунела в частите на подземния комплекс, където се намираха оръжейните работилници. Достатъчно време, за да осъзнае Кей, кой сега работи за фамилията.

Севолд Мартизенски беше човек легенда. Той бе създал почти половината модели на оръжия за Смутната война. Напускаше лабораторията си три пъти годишно — когато наблизо имаше демонстрации на пацифисти. Изглежда той смяташе работата си върху смъртоносните оръжия и подчертано мирните си убеждения за две съвсем различни неща. Демонстрантите не бяха на същото мнение и независимо от добрата му охрана, пробваха да го линчуват. След безрезултатните опити да участва в демонстрациите, Мартизенски се връщаше в лабораторията си и създаваше още по-ужасяващи агрегати за унищожаване на живота във всичките му прояви.

Ако легендите не лъжеха, то в периодите на многобройните му творчески кризи СИБ инсценираше демонстрации на пацифисти.

— Мислех, че много отдавна се е оттеглил в някоя ферма на тиха планета — каза Кей. — Или работи под пълния контрол на СИБ.

— Замалко и това да стане — Сейкър обичаше да разказва за успехите си. — Когато армията се отказа от кварковите му бомби — заради излишната нехуманност, — Севолд се оттегли от работата. Наистина, СИБ не упражняваше натиск върху него — очевидно по нареждане на императора. Мартизенски се оттегли на Харизма и започна работа като художник. Оформяше детски книжки, особено за най-малките, стихосбирки. Винаги под чуждо име, разбира се. Склонихме го да продължи работата си като оръжеен майстор.

— А кои книги е оформял? — заинтересува се Томи.

— Сам ще си го питаш — Лика изглежда се забавляваше от неотдавнашното превъплъщение на Мартизенски. — Ако е в настроение — ще ти каже.

Севолд беше в настроение. Той бродеше из лабораторията, смайваща както с размерите си, така и с невероятния си безпорядък. В нея нямаше никой друг — геният предпочиташе да работи сам. При появата на посетителите той ги посрещна с дружелюбно помахване на ръката, която беше стиснала здраво сандвич с дебели резени салам.

— Влизайте — добродушно извика Севолд. — Това ли са клиентите, Лика?

— Да — каза Сейкър, сядайки на единствения стол, който се виждаше наоколо. За разлика от предишния ден, сега тя не беше пренебрегнала нито козметиката, нито скъпите дрехи. Обаче Севолд едва ли забелязваше какъв е външният й вид.

— Подготвихме броня — съобщи Мартизенски. — „Серафим“, чували ли сте за нея?

Кей не беше чувал. Но Севолд не възнамеряваше да коментира подобни дреболии.

— За оръжието сега ще решим… — обикаляйки около Кей и Томи, мърмореше Севолд. Почеса наболата си брада. Геният беше пълен, леко непохватен и имаше вид на човек, който през живота си не е държал в ръце нищо по-опасно от вилица. — Момчето… с момчето е по-сложно… вие ще вземете всичко… Добре.

Той седна на масата, отрупана от колби с реактиви. Намръщи се. Протегна ръка, без да гледа, и хвана голям съд с тъмнокафява течност, отпи. Съобщи:

— Това е чай. Момче, какво си свикнал да използваш?

— Гравитак… — Томи погледна накриво Кей. — Стрелял съм и с алгопистолет.

— Отвратително — каза Мартизенски с мъченическо изражение. — Гравитационната палка и алгопистолетът са оръжията на изметта. Разбра ли?

— Да.

— Ще вземеш „Довод-17“ — реши оръжейният майстор. — Лек е и не е нужно да се прицелваш. Само че ще се наложи да въведеш разпознаване на всичките си съратници, иначе ще ги смелиш.

— Настройте го и на разпознаване на самото момче — обади се Кей. Севолд се замисли:

— Това е идея. Че може и да се застреля. Отвратително, нали? Докъде стигнах, да въоръжавам някого с интелектуалник… и то конструкция на Ашмарянц…

Той веднага изгуби интерес към Томи. Под внимателния му поглед Кей изпита рядкото чувство за пълна незащитеност. Опитвайки се да го прогони, каза:

— Неотдавна използвах „Шанс“.

— Е, и какво? Боклук, нали? Вехтория, само за музея става. Оръжие на отчаянието, когато учениците загиваха в боя… Какво не си използвал?

Кей разпери ръце.

— Къде предстои да се биеш?

— Не знам.

— О, богове… Лика, това е безобразие!

— Виновните ще бъдат наказани — обеща Сейкър.

— Работил ли си с „Ескалибур“?

— Виж, с него — не — призна си Кей.

— Ще се научиш. Лика, за него — „Ескалибур“, от леките — „ПчелаМ“. Върху бронята — „Страж“ и „Диана“. Това е всичко, иначе ще изгуби подвижност.

— Нещо да ти трябва? — попита Сейкър, ставайки.

— Спо-кой-стви-е!