Линията на бляновете

Сейкър се върна с две чаши шампанско. Подаде едната на Кей, попита:

— Искаш ли да мина през аТан? Матрицата ми е снета на двайсет и две. Бях доста хубавичка… девойка.

— За всичко си има своето време, Лика.

— Ясно.

— Сега е време за припомняне на старите клетви.

— Не се извинявай, Кей, не го умееш. Какво ти трябва?

— Ще ми помогнеш ли без никакви условия?

— Да.

Кей Дач приседна, отпи глътка от шампанското.

— Най-добрите оръжия и броня, които могат да се намерят в Галактиката. Цялата ви информационна мрежа, подчинена на моите нужди. Бойци, способни да се противопоставят на мелконец. И никакви въпроси.

Сейкър мълча много дълго.

— Ще получиш всичко това, Кей Дач.

— Тогава иди и пусни компютъра. Трябва да знам местоположението на Изабела Кал, заместник-командващ на СИБ — Инцедиос. Тя използва корвет на Службата с бордови номер, започващ с шестица. Поддържат я имперски десантчици от групировката на Лемак, базирана на Догар.

— С вероятност петдесет и седем процента тя е на Догар.

— Кал обрече десетина десантчици на смърт, макар че на корвета имаше мелконец и механистка, пренастроена за оперативна работа.

— Две към едно — Инцедиос.

— Тя остави да умрат бурлати и редовен сътрудник от Инцедиос. Не ми трябват догадките ти, Лика. Точна информация!

— Ти ни противопоставяш срещу армията и СИБ.

— Да.

— Добре — каза Сейкър. — Почакай тук.

Кей се засмя, оставяйки чашата си на пода. Можеше да си отиде от площадката само чрез аТан… на Тера.

Когато след половин час Лика се върна, той вече спеше.

— Ти винаги си бил дебелокожа акула — каза Сейкър, сядайки до него. — Хап! — и лягаш да спиш…

— Акулите не могат да спрат дори за да подремнат — неочаквано ясно отговори Кей. — Те спят в движение.

— Тогава ме целуни в съня си. Бъди така добър.

— Когато позволиш да те опитомят, после се случва и да плачеш… — обръщайки се, каза Кей.

— Ти не умееш нито едното, нито другото, Дач.

— Звездите плачат вместо мен.

4

Рано сутринта Кей събуди Томи, накара го бързо да се измие и да закуси и го поведе към изхода от подземния комплекс. На входа дежуреха няколко души, но инструкциите вече бяха получени. Отведоха ги на площадка за флаери и Кей избра стандартен имперски модел.

Той реши да не рискува, излитайки от каньона на ръчно управление. Довери се на автопилота, който явно беше програмиран от човек с вкус. Отначало флаерът се издигна на равнището на платото, после описа кръг над скалите, в недрата на които те се бяха намирали до неотдавна.

— Кей, а кои са те? — попита Томи.

— Когато твоите приятелчета на моторите изтърбушат поредния апартамент, при кого отиват двайсет и пет процента от печалбата?

— При старшия на района.

— А той на кого плаща?

Момчето сви рамене.

— Та така, тук, в тази дупка, е върхът на пирамидата.

Флаерът влезе в курса си. Заредиха се каменисти хълмове, които при ярката бяла светлина на слънцето бяха изгубили цялото си неотдавнашно очарование.

— Не се крият особено — каза Томи.

— Защо им е изтрябвало — съществуването им не е тайна. Но планетарното правителство си има свои интереси, императорът — също.

Томи долепи лице до стъклото. Под тях вече се мяркаха заселените райони: квадратите на нивите, тук-там по някоя ферма, нишките на пътищата. — Наистина ли съм се срещал с Грей? — попита той. — Да, струва ми се… Какво видя там долу? — Нищо. Просто никога не съм летял на флаер.

Отделът на „аТан“ на Горра беше голям — богатата планета изискваше немалко безсмъртие. Въпреки традицията, той дори не бе особено изолиран и се намираше в покрайнините на столицата. Голяма част от службите бяха разположени в надземни здания — също признак на снизходителност от страна на Къртис.

Тамура се занимаваше с прием на вторични клиенти — рутинна и нископлатена работа. Но той бе търпелив, дребен японец, завоювал си място сред служителите преди пет години, и стоически спестяващ пари за първия си аТан (с полагащата се за сътрудници отстъпка, разбира се).

Денят беше започнал успешно — обслужени бяха: нервна жена, изложила му отегчителна история за неотдавнашната си смърт в автомобилна катастрофа; възрастен предприемач, починал от рак и подозиращ, че и в новото му тяло има предразположеност към неизлечими тумори; млад момък, невъзнамеряващ да разкрива каква е професията му, наградила го с лазерен лъч в тила. Младежът току-що бе минал през аТан и страшно бързаше — искаше да наблюдава собственото си погребение и да запомни изражението на лицата на приятелите си, незнаещи за безсмъртието му.

После към Тамура се насочиха едновременно двама клиенти — свободен търговец от Ендория и неговият син. Търговецът се стискаше, разсъждавайки за неравномерното разпределение на цените на различните планети, но в края на краищата се съгласи, че на Горра условията са достатъчно меки.