Линията на бляновете

— Прекрасно, ние сме почти колеги… — Кей погледна накриво Галя, която го зяпаше очевидно недобронамерено. — Извинявайте за нощните вълнения, трябваше да поговорим с момчето.

Дариан отчаяно се опитваше да запази светския тон:

— Районът ни е неспокоен, мистър Алтос. Снощи имаше инцидент и откараха двайсетина младежи в болницата.

— Много ли са убитите? — състрадателно се поинтересува Кей.

— Не… всички са живи.

— Явно е действал специалист, не може да е другояче.

Арано събра две и две и резултатът не му хареса.

— С какво можем да ви помогнем?

— Имам един малък въпрос — Кей беше самата любезност. — Колко получихте, за да осиновите Томи и да се представите за негови родители?

Дариан разбра, че е настъпил моментът да посочи вратата на Кей. Но произшествието с местната банда не му излизаше от ума.

— Що за бълнуване?

— Мисис… — Кей се обърна. — Мисля, че вие не сте били лоши родители за момчето. Но той си има истинско семейство и истинско място в живота.

— Аз съм неговата майка — бързо каза Галя. — Неотдавна загубихме дъщеря си, но сина никой няма да ни отнеме.

Кой знае защо, Кей Алтос извърна поглед. После отново се обърна към Дариан.

— Рано или късно големият ви син ще се разприказва, или ще го стори някой от старите ви познати. Или пък момчето ще се замисли защо нямате негови детски снимки и филми…

— Излез, Томи! — Галя повиши тон.

— Не може — Кей повдигна ръка, показвайки гривната на силовите белезници. Те бяха достатъчно популярен елемент от криминалетата и екшъните, за да може някой да ги обърка с нещо. Галя ахна, хвана Томи за ръката.

— В постъпката ви няма никакво престъпление, напротив даже — продължи Кей. — Но виж, работата за Основата на силикоидите…

— Какво? — изрева Дариан.

— Уви, момчето е лишено от памет от чужда раса. Вие сте техни неволни, надявам се, съучастници. Мога да убедя в това Службата или Органа на реда, ако се наложи. Но дали си струва? Дайте ми верния отговор и ще си тръгна. Честна дума. Колко получихте?

— Този апартамент и петстотин в имперска валута — Дариан не се поколеба. По въпроса за неприязънта към чуждите раси президентът на Каилис беше по-ревностен и от самия император.

— Не е много — кимна Кей. — Впрочем, истинското добро е безкористно, нали?

Той свали гривната от ръката си, хвърли я на пода. Хвана Томи за брадичката, погледна го в очите. Галя не се реши да се намеси.

— Сега знаеш, че ти казах истината — за Кей сякаш вече не съществуваха други хора в стаята. — Какво ще правиш с нея — решавай сам. Трябва ми партньор, а не роб на каишка. Ще те чакам три часа в колата долу. Решавай.

— Никъде няма да го пусна! — изкрещя Галя. — Той все едно е мой син! Ще заключа вратата, а вие можете да пукнете ако щете в колата си!

— Ако момчето не успее да излезе по своя воля, хич не ми е изтрябвал за помощник — сви рамене Кей. — Успокойте се, моля.

Той тръгна към вратата, която се разтвори толкова бързо, сякаш охранителната система с нетърпение е чакала излизането му. Вече от прага Кей, обръщайки се, каза:

— Томи! Галактиката, силата, животът. Решавай.

Кей, гледайки дъжда през стъклото, изяде два-три сандвича, направени на катера. Изпуши две цигари с лек наркотик от пакет, забравен от някого в колата. Цигарите не се харесаха на Кей, организмът му не възприемаше много от наркотиците — едно от свойствата на преустроената му още преди раждането нервна система.

След два часа и половина Томи излезе от многоетажната кутия, в която беше изживял единствената година от съзнателния си живот, и се приближи към колата. Беше със сак, преметнат през рамото, но без яке, със същите дънки и тънка черна риза, която се намокри само за две-три секунди. Кей пусна парното в колата и разблокира вратите.

— Алтос, искам да ти поставя едно условие — каза момчето, упорито стоейки под дъжда.

— За приятелите си съм Дач. Казвай.

— Закълни се, че няма да ме убиеш.

Кей само въздъхна.

— Това ще ми стане семейна клетва пред Къртисови. Няма да те убия, сядай.

Томи се настани на задната седалка, притискайки се към парното. „Мицанът“ набра скорост.

— Цицината боли ли те? — полюбопитства Кей.

Томи потърка прясната синина под окото си и поклати глава:

— Не… не много.

— Имаш висок праг на болката — каза Кей. — Единственото, което ме утешава, когато мисля за Артур.

— Кей, той… моят двойник… добър ли е?

— Той е много нещастен. Добър е, мисля.

— А…

— Къртис Ван Къртис вътре в себе си е човек. По-сложен е от аТана.

Кей замълча и едва когато Томи, отпуснал се на седалката, започна да задрямва, довърши:

— Бих искал да знам какво е намислил старецът и какво от случилото се е било планирано от него още преди месец или преди век.

2

Горра беше една от най-старите човешки колонии. Тук все още понякога наричаха Тера Земя, в два от университетите имаше факултети по археология, а управляващото семейство произхождаше едва ли не от Гагарин.

Император Грей гледаше на това със снизхождение. Планетата редовно си плащаше данъците, младежта й охотно постъпваше в Имперските сили, а в сената никога не бе имало проблеми с фракциите от Горра.