Линията на бляновете

— Той още няма ясно самосъзнание — абсолютно сериозно каза Кей. — Не знае какъв е полът му, възрастта и общественото положение.

Момчето предпочете да не пита повече.

Дариан Арано, сътрудник на департамента по охрана на природата на Каилис, в този ден не отиде на работа. Струваше му се, че остатъците от природата на планетата няма да пострадат прекалено от този факт, а длъжността инспектор по контрола на водите му позволяваше подобни волности. Полуизлегнат на ниския широк диван, той равнодушно гледаше в телевизионния екран, похапвайки си солени орехи. Бирата в голямата пластмасова бутилка се беше затоплила и бе станала противна, но го мързеше да си вземе нова от хладилника. По обществения канал вървеше платената правителствена програма „Седем минути за красивия живот“.

— А ето какво мисля аз — пророкуваше от екрана възрастна дама. Облечена беше с разкошна, но не по нейната мярка биокопринена рокля, зад нея се виждаше лошо наложен фон, изобразяващ разкошна богаташка къща в планините. — Ще дойдат дни, много скоро, когато младежта ни няма да се стреми към други планети. Девойките и младежите ще престанат да лягат с първия срещнат таурийски турист, учените вече няма да напират да отидат на Ендория. Обратното! Ще стане мечта за хората от всички планети на Империята да имат наше жителство! Найважното е да запретнем ръкави. И да работим, да работим, много да работим, а не да мечтаем. Така мисля.

От кухнята излезе жената на Дариан, Галя. Погледна мъжа си, мълчаливо извади от хладилника бутилка бира, остави я до него. Той възприе този знак на съпружеска грижовност и разбиране с мимолетна, но мила усмивка. Помоли:

— Кажи на Люк да намали музиката.

Галя кимна. Седна до него, гледайки в екрана, където за красивия живот разсъждаваше млад офицер на фона (лошо наложен) на спортен флаер. Попита:

— Ще дойде ли Томи? Как мислиш?

— Къде ще се дене? — промърмори Дариан, отваряйки бирата.

— Такова нещо още не му се беше случвало…

— Намерил си е приятелка. Или е полудувал с училищната компания. Чужда кръв…

— Дариан!

— Какво, мълча си… — Арано отпи от бирата. — Доброто дело… се възнаграждава.

Галя излезе, без да продума. Затръшна вратата в стаята на големия им син. Ревът на асинхронната музика неохотно стихна. Дариан гледаше в екрана — там обаятелна жена на фона на бюро, което не влизаше изцяло в кадър, разправяше:

— Не ни трябват чуждите красоти. Няма да тръгнем да гледаме в паниците на Тера или Галатея, това следва от общия манталитет на Каилис. Етапът на планетарно развитие е приключен, казвам ви го като социопсихолог. Пред нас е неизбежният разцвет.

Дариан търпеливо чакаше началото на обявеното ендорианско криминале. Би било несправедливо да се каже, че нашумелият филм, безбожно скъп на видеокасета, бе по-важната причина за оставането му вкъщи, отколкото изчезването на осиновения му син. Но два стимула винаги вършат по-добра работа от един, нали?

Пропя сигнал от вратата. Охранителната система от най-нов модел (този вид технология бе отлично развит на Каилис и дори се изнасяше) съобщи:

— Дойде Томи. Без оръжие. Придружава го мъж на средна възраст, добре развит физически. С оръжие.

Системата издаде предупредителен сигнал и млъкна. После добави:

— Оръжията са много, идентифицирането им е затруднено заради локален нулификатор. Не мога да му се противопоставя. Да извикам ли полиция?

Дариан скочи, разливайки бирата. Приближи се към вратата, където вече стоеше Галя, безпомощно усмихвайки се на мъжа си. На екрана на системата се виждаше Томи — доста мрачен и сериозен. До него, изтупвайки невидими прашинки от костюма си, стоеше човек на около трийсет години.

— В какво се е забъркал? — Дариан се поколеба, изучавайки непознатия. Охранителната програма продължаваше да работи, всичко се записваше, Томи не изглеждаше особено изплашен.

— Може би е… сътрудник на Органа? — Галя плахо се вгледа в лицето на мъжа. Органът на реда на Каилис внушаваше значително по-голямо уважение, отколкото Имперската служба.

— Отвори — нареди Дариан. Вратата се плъзна встрани, демонстрирайки мръсното стълбище със синкавите бронирани врати на съседните апартаменти.

— Мамо… — каза Томи, когато Галя го прегърна. Мъжът удостои Дариан с леко кимване и попита:

— Мога ли да вляза?

— Кой сте вие? — Дариан не бързаше, фигурата на непознатия му напомняше с безпощадна откровеност за нарасналото му през последната година собствено шкембе и за редките посещения във фитнес-залите. Погледът на човека беше прекалено самоуверен.

— Приятел на Томи.

Момчето, притиснало се в майка си, се обърна и погледна мъжа — явно искаше да каже нещо, но си замълча.

— Аха — каза Дариан. — Интересно. Влизайте.

Мъжът не отказа нито бирата, нито цигарите, с което стана още поантипатичен на Дариан. След като отпи глътка от бирата и остави запалената цигара в пепелника, непознатият се представи:

— Кей Алтос. Специалист по охрана и нападение.

Леко задавилият се с бирата Арано каза:

— Дариан, еколог.