Линията на бляновете

— Така и предполагах — със задоволство съобщи Кей, разглеждайки грубия белег на лявото рамо на Томи. — На косъм ти се размина… Какво, не ти достигнаха парите да се доизлекуваш? Или смяташ, че белезите украсяват децата? Те не красят и възрастните, приятелче. Сядай да ядеш.

Предпазливо поглеждайки Кей, Томи седна в креслото и бързо закопча ризата си.

— Сега ще направим експеримент с храносмилането ти — каза Кей, играейки си с чашата. — Какво си се вцепенил? Та това е просто кренвирш. Яж, а аз ще ти разкажа приказка за лека нощ, нарушавайки отделянето на стомашен сок и работата на червата ти.

Той се намръщи, гледайки как Томи послушно започна да дъвче.

— Здравата са те изпуснали, момче. Смелостта ти е останала, но от волята — само късчета. Можеш да избухнеш, но не и да гориш… В сравнение с това, свилите се мускули и гърчавите ти рамене са дребна работа.

Томи остави нахапания кренвирш и за пръв път погледна Кей с проблясък на любопитство.

— Какво, спомняш ли си? Преди година си бил великолепно развит… за дете, разбира се. Но вече си се отучил да поддържаш форма.

— Аз раста — каза Томи.

— Аха. Навътре. Хапвай, трябват ти протеини. И престани да се страхуваш, няма да те убивам. Ти дори не се досещаш какви наказания си избегнал, ти си щастливец.

Томи недоверчиво гледаше Кей.

— Знаеш ли кой е Къртис Ван Къртис?

— Имам седем бала по политология — с нерешителна гордост каза Томи.

— А кой е Артур Къртис?

— Синът му… струва ми се.

— Засега ще смятаме, че е така. Яж! Приказката ни започва в мръсен хотел, където кротко си спял човек на име Кей Алтос. Предния ден, приземявайки катера, той преминал на ръчно управление и гравитационните двигатели убили момиче, занимаващо се с малкия си бизнес… — Кей остави чашата си и вече с друг тон изрече. — Ако има някакво значение за теб, то Кей Алтос не е имал никакво намерение да го убива. Той дори е готов да се извини на момчето, смятащо се за брат на девойката. И прощава на момчето за смъртта си.

— Ти нали си жив — каза Томи.

— Едва ли задълго. Аз вече никога няма да имам аТан. В известен смисъл, ти ме уби завинаги. Но аз те моля за прошка.

Кей стана, приближи се към Томи и сложи ръка на рамото му.

— Много съжалявам. Никога не съм убивал безцелно — нито деца, нито възрастни.

— Защо ми говориш всичко това? — попита Томи. Той плачеше тихо, почти беззвучно.

— Сега ще разбереш. Ти си умно момче, макар и лишен от предишните си знания. Изслушай историята ми, става ли?

— Става — каза Томи.

Когато Кей приключи разказа си, той допиваше бутилката мршанско, а Томи Арано почти бе доял първия си кренвирш.

— Не ти вярвам — каза момчето. — Всичко това е лъжа. Ти си разбрал, че преди година съм претърпял катастрофа, и си измислил… измислил си…

— Дълга-предълга история. Защо? Бих могъл да те заплюя и да се откажа от отмъщението, бих могъл и примитивно и дълго да измъчвам дребното ти тяло. Защо ми е да те лъжа, Арти?

— Казвам се Томи!

— Нека да е така. За какво ми е да те лъжа? И каква е тази катастрофа, в която си изгубил цялата си памет, но не си получил нито драскотина?

Неочаквано Кей се пресегна през масата и понечи да удари Томи по бузата. С движение на главата момчето избегна удара, а китката на Кей се озова в ръцете му.

— По-смело! — окуражи го Кей. — Продължи движението и ще ми счупиш пръстите. Това е похват от синтез-йодо, ти го владееш добре. Ти си една малка бойна машина, Арти-Томи. Твоята личност е била изтрита, но не са докоснали базовата ти памет… за да не се напишкваш в гащите си и да не се учиш да говориш отново. Не знам защо силикоидите са проявили такава мекота, но трябва да им благодариш поне за това. Един курс по йодо — и ти ще можеш да го употребяваш съзнателно. Ти си пълен отличник, макар и да не ти пука за училището, под влияние на всичките ти приятели. Знаеш ли защо? Ти не учиш, ти си спомняш. Ти дори и император Грей си виждал със собствените си очи, да не говорим за дребната паплач. Ти умееш да управляваш този катер, ще се справиш и с боен миноносец. Ти си Артур Ван Къртис, клонинг на Къртис-старши. Ти си бил принц, а си станал бедняк.

Томи Арано бавно разтвори длани. Ръката на Кей довърши движението си и леко потупа момчето по бузата.

— Ти не си от Каилис, от Тера си. Преминавал си през аТан десетки пъти и веднъж са пробвали да те спрат по нов начин. Отчасти са успели. Сега ти си Томи.

— Клонингите нямат душа… — прошепна момчето.

— Имат. Иначе аТанът не би сработил, нали? Може да се поспори имаш ли душа, с какво си останал, когато на Тера е оживял Артур Ван Къртис. Но аз не съм теолог. Не ми пука дали душата ти се е разделила на две половинки, умножила се е чрез деление, или Единната воля милосърдно те е дарила с нова душа. Ти не си зомби, ти имаш свободна воля, ти можеш да се снабдиш с аТан. Между другото, в главата ти и сега има невронна мрежа.

— За какво съм ти?

— За най-гнусни цели.

Томи се отдръпна.

— Не бой се, за още по-гнусни. Ти си моят шперц. Моето вале-коз, което крия в ръкава си. Поп или асо щяха да са по-полезни, но ще ни се наложи да блъфираме.