Линията на бляновете

— Да. Добре е, че успяваш да минеш без това.

— Лъжеш.

— Страшно се радвам да те видя същата, Лика — каза Кей.

Сейкър прехвърли погледа си върху Томи. Момчето неловко се усмихна.

— Мой клиент и партньор — съобщи Кей.

— Така ли? — със съмнение произнесе Лика. — Имаш измъчен вид, момче.

— Изминахме разстоянието от Каилис дотук за двайсет и два часа — отговори вместо него Кей. — Осъществихме хиперскок без подготовка, излязохме в пространството във фотосферата на вашата звезда. Седем коригиращи скока. Мислех, че мозъкът ще ми изтече през ушите, а за Томи това е първи полет.

— аТанът те е направил безразсъден — с леко учудване отбеляза Лика. — Андрей! Отведи момчето в стаята за гости, дай указания на слугите. И нека го прегледа лекар.

Киборгът тръгна към Томи, който изплашено погледна Дач.

— Върви — кимна Кей. — Не се бой.

Лика тихо се засмя, каза:

— На теб също ще ти окажат помощта, за която си долетял. Не се вълнувай, понастоящем съм способна на много неща.

— Страхувам се, че дори много ще е прекалено малко за мен.

3

Нощем Небесносините каньони придобиваха облик на приказна страна. Псевдокристалните друзи, гордостта на Горра, тук бяха прекалено бедни за промишлена преработка. Затова пък те излизаха на повърхността на скалите и всяка звезда в безоблачното небе ги даряваше с искрица от своята светлина. Изглеждаше, че наоколо се е разпрострял спящ град с причудливи тъмни силуети на сградите и слабите светлинки от запердените прозорци…

— Фамилията си е намерила красиво местенце — каза Кей.

— Ние обичаме красотата — съгласи се Лика — Измръзнал ли си? Да включа ли екрана?

— Не е необходимо. По крайбрежието нощем често беше и по-студено… — Кей Дач намери в тъмнината ръката на Сейкър, тихо попита: — Виждаш ли Шедар?

— Виждам го, сънароднико.

Лежаха един до друг, още разгорещени, след като се бяха любили, и блещукащите скали спореха със звездното небе над тях. Площадката, на която Сейкър беше разположила спалнята си, се намираше на върха на самотна канара и Кей мимолетно си спомни за Къртис с „кабинета“ му на върха на дома-игла.

— Ходила ли си там… след…

— Не.

— Аз бях веднъж. За три денонощия.

— Недей, Кей — помоли го Лика.

— Океаните все още кипят, но на централния архипелаг земята е престанала да гори. На По-голямата сестра Империята е поставила контролен пост, засега автоматичен. Тя си изпати най-малко.

— Защо ми говориш тези работи, Кей?

— Отдавна не бях виждал никой от нашите.

— Защо, Дач?!

Кей се обърна, вглеждайки се в лицето, на което тъмнината бе върнала младостта.

— Тук има ли системи за наблюдение?

— Има, ама да не ти пука от тях. Аз съм Майката-покровителка, Кей. Ще ръководя фамилията още две години.

— Лика, помниш ли клетвата ни?

Жената мълчеше.

— Затвор, мръсотия, нарове до тавана, воня, чаша вода на денонощие, дебнещи те сакраски доносници…

— Всичко помня!

— Ти искаш да забравиш, Лика — в гласа на Кей се промъкна нотка на ярост. — Майка ти беше с теб и не конфискуваха сметката ви в ендорианската банка. На мен се падна приютът на Алтос. Ти си израснала в собствен дом, ходила си на училище и си се влюбвала в синеоки ендорианци. Благодаря за подаръците за Коледа и честитките за рождения ден!

— Кей! Ние се опитвахме да те измъкнем!

— Доста упорито сте се опитвали. Особено…

— Остави майка ми на мира. Тя почина преди три години. Отказа се от аТан. Знаеше откъде са парите.

— Прости ми. Но аз чаках четири години. Малко момченце, вярващо в обещанията на възрастните.

— Не ме измъчвай, Кей — прошепна Лика. — Четирийсет години си чакал да ме посетиш, и всичко — заради това…

— Не. Помниш ли клетвата ни? Аз реших да я изпълня.

Сейкър се разсмя — треперещ, измъчен смях.

— Всеки, който е виновен… ще живеем, докато не отмъстим. Кей! Сакра вече я няма!

— Не Сакра изгори бащите ни.

Жената от Втората планета на Шедар приседна на кревата. Попита сухо:

— На кого си решил да отмъщаваш? На живота? Дойдох тук, защото ненавиждам Империята. Но дори мафията е зъбно колелце в нейния механизъм. Грей би могъл да ни разбие на прах, но за какво са му на императора хиляди бесни плъхове вместо едно бясно куче? Говоря с него всеки месец, Кей! Баланс на силите и доходите. Такива са правилата.

— Разполагам с ключ към цялата сила.

Лика Сейкър мълча три секунди. После каза:

— Момчето. Вероятност — седемдесет процента.

— Вярно е, колега супер — с удоволствие произнесе Кей. — Така са ти вързани невроните. Момчето.

Лика го потупа по гърдите.

— А аз си мислех, че си сменил ориентацията.

— Благодаря.

— Няма за какво. Кой е той?

— Няма да ти отговоря… засега. Ти ще узнаеш всичко, когато му дойде времето.

— Кей, никой не говори така с мен!

— Аз имам това право… сестричке.

— Дач! Ние сме от различни родове!

— От една и съща епруветка сме. Двайсет и девет процента общи гени са достатъчно за роднинска връзка. Помниш ли, че питаше майка си дали можем да се оженим?

— Сега вече не е необходимо да питам никого, Кей…

Жената стана, премина покрай ръба на площадката, над мъждукащата бездънна пропаст, и се наведе над масичката с напитките.

— На мен „Брут“, Лика.

— Спомням си. Аз също вече не обичам сладкото.