Линията на бляновете

Кей удържа проклятието си. Четири „в“. Дори не осакатяващи методи за разпитване, а методична вивисекция, на границата между живота и смъртта.

Каквото и да говореше за СИБ и армията простолюдието, Кей още никога не беше чувал за разпит четвърта степен, приложен на дете.

— Ще се побереш ли в коридора? — попита той Кас/с/ис, гледайки отместващите се встрани стени.

— Вероятно.

— Ще отидем двамата — Кей погледна Томи. Изключването на програмата, водеща момчето след него, щеше да му отнеме много време. — Тримата. Чакайте ни, Андрей. Постарайте се да удържите прохода. И подгответе оттеглянето ни.

Лемак, преместил се зад главния пулт, проследяваше диспозицията на силите си. Затворническият блок беше надеждно блокиран — и от войници в броня, и от опозорилите се роботи. Кей Алтос щеше да получи клиента си, но това нямаше да промени нищо. Единственото, което безпокоеше Лемак, бяха абсолютно блокираните системи за наблюдение на вътрешността на затвора. Или мелконецът се беше потрудил, или сред нападателите имаше киборг, способен да разстройва компютърните мрежи.

— Може би да изведем мелконците и бурлатитата? — плахо предложи комендантът. Лемак се ухили:

— Ще ги изведем.

— А… ако пуснем газ?

— Всички са с брони.

Лемак се свърза със сержантите на щурмовите групи и даде няколко нареждания. Обръчът около затворническия блок започна да се затяга. Загубите, естествено, бяха неизбежни, още повече, че щяха да хванат Алтос жив. Но момчетата щяха да се справят. Лемак познаваше хората си и не се съмняваше в подготовката им. Не разбираше само защо бе позволил на нападателите да влязат в затворническия блок.

— Адмирале…

Лемак се обърна в посоката, откъдето идваше гласът на ординареца му, но Изабела Кал, държейки жетона на СИБ в ръката си, вече го бе отстранила.

— Какво означава това?

— Ние ги поемаме — студено отвърна Лемак. Не беше редно да й говори с такъв тон и Кал също промени своя:

— Адмирале, та нали в затворническия блок са моите хора!

— Маржан и Луис? Много съжалявам. Впрочем те имат всички възможности да изпълнят дълга си.

Кал, хапейки устни, гледаше адмирала. После поклати глава:

— В такива игри като нищо човек може да се увлече, адмирале. Не биваше да ги допускате до Артур… те може и да го убият.

— Не мисля.

Лемак се отпусна. Изведнъж той разбра към какво се стремеше. Към същинска дреболия — да смъкне от лицето на Кал маската на победителка. И малката жива награда да бъде завоювана от тях двамата… заедно.

Забавно, достатъчно беше да се подмлади, и започна да върши глупости като влюбен юноша.

— Вземи мелконеца си и тръгвай към затворническия блок — каза Лемак. — Ще бъда там след шест минути. Ще ги хванем всичките. Заедно ще ги хванем.

12

От такъв затвор беше невъзможно да се избяга. Камерите нямаха изход — той се формираше само при необходимост, по команда от пулта за управление.

Коридорът беше тесен, не бе предвиден за мелконеца, който за пореден път промени формата си, сплесквайки се.

— Защо ли не са блокирали пулта? — риторично попита Кей. — Сякаш нарочно ни пропускат.

— Възможно е — съгласи се вървящият най-отпред Кас/с/ис. — Но струва ли си да съжаляваме за това?

Оказа се, че вратата е заключена, но мелконецът дори и не си помисли да хаби от зарядите си за нея. Просто я натисна с предните си лапи и тя пропадна навътре.

На масата в бялата стая седеше лекар. При появата на мелконеца и на двамата човеци в броня той веднага се надигна.

— Аз съм наемник и имам аТан — бързо произнесе човекът. — Не е необходимо да ме убивате. Дори не съм задължен да се съпротивявам… и не възнамерявам да правя подобно нещо.

Кей обходи с поглед помещението. Три врати, редица затворени шкафове със стъклени врати. Лекарства, инструменти, полуразглобен химически робот върху диагностичното легло.

— Къде е пациентът ти, докторе? — попита Кей.

— Момчето? В реанимацията. Не бива да се транспортира, състоянието му е крайно неустойчиво.

Лекарят доброжелателно се усмихна.

— Благодарение на твоите старания ли е „неустойчиво“? — полюбопитства Кей. — Къде е?

Кимване към една от вратите.

— Сам ли е?

Отново кимване, но прекалено прибързано.

— Убий го, Кас/с/ис — помоли Кей.

Мелконецът замахна с внезапно удължилата се лапа и шията на лекаря изхрущя. С неестествено изкривена глава той рухна на пода.

Кей и мелконецът се спогледаха.

— Да опитаме — реши мелконецът, грациозно приближавайки се до посочената врата. Кей застана от лявата му страна, на два метра от него. Без да се обръща, нареди на Томи:

— Не прекрачвай прага. Наблюдавай какво ще се случи. Ако стане нещо непредвидено, се връщай при Андрей.

Той включи плазмения режим на „Серафим“ и предпазливо докосна стената. Пластмасата започна да се разтопява като лед, подложен на огън.

— Хайде — каза Кей.

С едно движение мелконецът изби вратата, наполовина прониквайки в стаята. Едновременно с него Кей премина през стената.