Линията на бляновете

Кей избута дланта на мелконеца от главата на Артур. Къртис младши вече не крещеше, най-вероятно заради това, че не му бяха останали сили за викане. Косата му беше изгоряла почти изцяло, кожата му бе изгоряла, бяха започнали да се надигат мехури. Но като се имат предвид всички обстоятелства, изстрелът на мелконеца, изпарил шоковата граната, можеше да се нарече образцов. Луис не беше отчел простия факт, че шоковата граната не съдържа взривни вещества, а само генератор на инфразвук. Ако в ръцете му имаше нещо друго, мелконецът щеше да се окаже безсилен.

— Търпи, момче — каза Кей. Протегна ръка към лицето на момчето — и се спря — бронята все още беше прекалено гореща. — Търпи, кралете не плачат. Ще те измъкна.

— Възможно е, но засега ще се наложи да го нося аз — невъзмутимо отбеляза мелконецът.

— Накарай го да заспи.

Проблесна небесносиня светлина.

Кей извърна поглед от бавно отпускащото се лице. Каза:

— Аз ще взема втория.

— Изглежда се отклоняваме от плана? — осведоми се Кас/с/ис.

— Да.

— Мога ли да узная причината?

— Те вече не си приличат един с друг.

— Хайде-хайде — каза мелконецът с толкова човешка интонация, че Кей потрепери. Отиде в съседната стая, минавайки покрай мъртвия лекар, зашеметения Томи и наблюдаващия коридора Андрей. Наведе се над Маржан, лежаща в локва кръв. Към раните й бе прибавена още една — дупка в гърдите, пробила цялото й тяло.

— Застраховах се — съобщи киборгът. — Сърцето й беше органично.

— Нима? А аз имам поръчка за къс сребро…

Ушите на механистката също бяха метални — майсторски изработена маска, която би подхождала на зла богиня. Кей Дач откъсна долната част на ухото и каза на неподвижното тяло:

— Може и да надценявам възможностите си, но ти сега ставаш само за вторични суровини.

Маржан не отговори. Не защото беше мъртва, както смятаха Андрей и Дач. Резервната система за изпомпване на кръвта, обикновено използвана само при силно физическо натоварване, отчаяно пулсираше, осигурявайки прихода на кръв към мозъка и черния дроб. Прекъснатите артерии се защипваха от клапани, електродите, имплантирани в мозъка, потискаха непоносимата болка.

Андрей не подозираше, че за някои механисти сърцето вече бе престанало да бъде жизненоважен орган.

Част VII ЛЕГОВИЩЕТО НА БОГА

1

Т/сан беше бесен. След като двайсет и пет години беше работил в СИБ, доживя да го държат под ключ половин час! Да не му се доверяват! И всичко това, защото сред нападателите имаше още един мелконец.

Добраха се до затворническия блок навреме — Лемак все още не бе успял да започне атаката. По пътя се наложи Кал на три пъти да показва жетона си на постовете: четирима човеци в силова броня плюс „Ловец“ — това си беше почти непреодолима преграда. Кал си помисли, че ако Лемак бе проявил такава енергия още от самото начало, щяха да хванат Кей и приятелите му по средата на пътя.

Адмиралът стоеше, обкръжен от няколко ординарци, пред триножника на полевия пулт. По-нататък по коридора, в края на който се виждаха разтопени врати, се групираха хора в броня.

— Ще тръгнете ли най-отпред? — поинтересува се адмиралът, извръщайки се от екрана. Изабела поклати глава. — Така е… Започвайте!

По коридора сякаш се търкулна метална вълна. Кал примижа, когато върху бронята на нападащите разцъфнаха огънчетата на плазмата, а в отворите на вратите се забиха лазерните лъчи.

Един от щурмоваците, откъснал се прекалено далеч напред, попадна под обстрела на приятелите си и падна на земята — или беше мъртъв, или бе решил да си полежи.

— Загубите са неизбежни — каза Лемак, поглеждайки с периферното си зрение Кал. — Но почти всички имат аТан.

Атакуващите нахлуха в затворническия блок. По-голямата част през вратите, а няколко групи — през пробитите в стената отвори. Кал разбираше, че войниците на Лемак сега проникват в затвора от всички посоки, но и тези около петстотин души, които в момента бяха пред очите й, изглеждаха способни да сломят всякаква съпротива.

Изстрелите стихнаха.

— И това е всичко — каза Лемак, обръщайки се към Кал. Усмихвайки се, сложи ръка на рамото й. Лицето на Кал беше изкривено от ярост:

— Всичко? А ако момчето е загинало?

— Моите хора… — започна Лемак.

Ординарецът, заел неговото място на пулта, пристъпи към адмирала:

— Извинете…

Лемак се запъна.

— В затворническия блок ги няма, адмирале. Три трупа на наши хора… и това е всичко.

Кал отстрани Лемак и се затича към разтопения отвор на вратата. Т/ сан се хвърли след нея.

Кей никога не беше надценявал силите си. Още по-малко беше склонен да разчита на късмета си.

Обаче сега не му оставаше друг изход, освен да се довери само на тези две неща.

Излязоха от затворническия блок изключително просто — по същия метод, който ръководството на базата използваше при посещенията за разпити. Тази част от предложения от Сейкър план изглеждаше найсъмнителна на Кей, но хипертунелът наистина продължаваше да работи. Никой не беше предположил, че затворниците могат да избягат от един затвор в друг.

Но в дадения случай те получиха нищожен шанс, вместо никакъв.