Линията на бляновете

Кей гледаше в чистото огледало, поправяйки мундира си. Той вече бе изиграл ролята си на безобидна маскировка, приспала бдителността на момчето на първия пост и тримата войници на втория. Сега отново би им свършила работа бронята, но уви — нея в момента я ритаха в безсилна ярост десантчиците, втурнали се в кабинета на Лемак.

— Двайсет секунди до пристигането — съобщи мелконецът. Той стоеше до широката врата, старателно прикривайки по-крехките. — Започвай.

Кей измъкна от джоба си малък предавател за еднократна употреба и натисна бутона. Някой и друг рентген отгоре нямаше да им навреди кой знае колко, но животът им зависеше от мощността на сигнала.

— Ако корабът ти ни чуе — каза Кас/с/ис, — това ще е изумителен късмет.

Хвърляйки предавателя си, Кей хвана „Ескалибура“, готов да стреля. Андрей, върху чиито метални рамене се клатушкаха двете детски тела, сега бе толкова ограничено боеспособен, колкото и в повредената броня.

Хиперкатерът все още пазеше външния вид на товарен кораб. Обвивката около люка беше леко разтопена, а малката купчина пепел отдолу бе целият резултат от нечии опити за проникване вътре. Сега катера го бяха оставили на мира, само два „Ловеца“ дебнеха за хипотетичните врагове, които биха могли да се крият в кораба. Тяхната автоматика беше способна да съперничи на механизмите на катера и те нямаше да пропуснат ново отваряне на амбразурите.

Когато във вътрешността на кораба забучаха включващите се машини, излъчващите кръгове на роботите потрепнаха, проследявайки източниците на звука. Но катерът не се опита да започне лазерен дуел с тях. Той просто бе пуснал двигателите.

Бойните роботи не бяха обучавани да воюват с космически кораби.

Пръв заработи гравитационният двигател. Векторът на движещата сила бе насочен в противоположната на роботите посока и те не се опитаха да предприемат нищо. Масивните прегради на шлюза потрепнаха, огъвайки се заради виртуалната маса, но издържаха. Катерът се задвижи бавно към товарния коридор.

Движението продължи само част от секундата, докато не се включи плазменият ускорител — чудовищно нарушаване на правилата за поведение на борда на станцията. След неуловимо колебание „Ловците“ приеха това за атака и шест лазерни лъча удариха дюзите.

Навярно, ако имаха повече време, щяха да успеят да пробият тританиума. Но огнената буря, клокочеща в дока, беше безпощадна.

…Отначало в терминалната зала се разнесе бучене. Някои от войниците, замръзнали в очакване на капсулата с терористите, рискуваха да се обърнат. Те видяха маранята на горящия въздух, течащ по коридора. После, в оранжевите отблясъци на приближаващите пламъци, в залата се търкулнаха два разтопени метални куба. Само лазерните лъчи, изскачащи от по чудо оцелелите излъчватели, показваха, че това са „Ловците“.

После дойде смъртта.

Вратата на капсулата се отвори неохотно, на тласъци. Когато ширината на процепа достигна десет сантиметра, в капсулата замириса на изгоряло. Кас/с/ис пъхна предните си лапи в пролуката и отвори първо вратата на капсулата, а после и външната, на вагона, която бе разтопена и напълно заяла. Зад нея цареше вонящ полумрак.

— Богове — неочаквано каза киборгът.

Въздухът беше горещ и задушлив — в терминалната зала беше изгоряло всичко, което може да изгори, и се бе разтопило всичко, способно да се разтапя. Решетките на климатизаторите, подаващи се от лишилите се от декоративните си ламперии стени, с хлипане всмукваха струите гъст остър дим. Това беше и единственото, което позволяваше да се диша.

А още миришеше и на изгорен белтък.

Те излязоха от капсулата — първо мелконецът, после Кей и последен — Андрей с момчетата на рамене. Подметките им засъскаха при докосването на пода и дори Кас/с/ис подви нагоре лапите си. Обгорените човешки тела, част от които притиснати от димящи, несправили се със задачата си брони, бяха натрупани на купчина в ъгъла на залата, където ги бе нахвърлял огненият ураган. Някои все още бяха обхванати от пламъци.

Кей се разтресе от пристъп на кашлица. Киборгът вече вървеше по коридора, водещ към техния пристан, мелконецът се оглеждаше, сякаш оценявайки ефективността на нетрадиционното оръжие.

— Няма да ти го простят — тихо произнесе той. — Кей, ти изигра самия себе си.

Изкарвайки от лапите си тънки нокти, той заситни по разтопения под. Спря се, разглеждайки купчината метал, от която излизаше тънък, едва забелязващ се сред кълбата дим лъч, удрящ в тавана. Горе с тънък звън се пръсна един от оцелелите осветителни панели и стана още потъмно.

Кей се затича след мелконеца. Андрей вече се бе скрил в коридора и слабият детски стон показа, че някое от момчетата идва на себе си. Температурата там бе стотици градуси — най-голямата фурна в историята, ако не се броят планетите, изпепелени с мезонни бомби.

Пред самия коридор Кей се спря, вдишвайки с пълни гърди горещия въздух. „Бойният коктейл“ вече бе започнал да действа и подсилените от химикалите мускули щяха да му позволят да премине разстоянието за две-три минути, но не му се искаше да диша през това време.

В този момент зад гърба му се разнесе гръм.