Линията на бляновете

Той се обърна точно навреме, за да види как плазменият заряд отнася една от вратите към терминалната зала. Поразеният сектор на станцията беше изолиран, но това не спря нападателите.

Възможно беше Ванда Каховски да е забелязала асинхронността на движенията на мелконеца от СИБ, но на Кей противникът му се стори абсолютно съвършен. Най-странното нещо в облика му беше жената — познатата светлокоса жена в лека броня, възседнала гърба на извънземния. На Кей по-рано не му се беше случвало да среща мелконци, позволяващи подобни волности.

Той повдигна „Ескалибура“ толкова бързо, колкото можа, и даже успя да изпревари мелконеца. Виолетовото избухване накара извънземния да подскочи и той насмалко не хвърли от гърба си гротескната ездачка. После Кей натисна спусъка.

Изключително неприятно е да стреляш, след като вече си видял, че няма да уцелиш.

— Хвани ги, Т/сан! — изкрещя Изабела Кал, скачайки на пода — Живи!

И плазменият заряд на преминаващия в бойна трансформация мелконец разкъса цевта на „Ескалибура“ на пръски бял метал.

3

Целта засега беше само една — човекът на име Кей Алтос. Т/сан тичаше към него на задни лапи като исполинска богомолка, обгърната от метал и пластмаса. Очите, значително по-сложни от човешките, следяха всяко движение на Кей.

Човекът едва не го бе уцелил. Техниката, проклетата техника, ето в какво хората се бяха изхитрили да изпреварят мелконците. Да се усложняват устройствата, вградени в тялото, беше значително по-трудно, отколкото да се усъвършенства външното оръжие. Хората компенсираха бавната реакция с полуразумно оръжие, а сега и с тахионните излъчватели, нарушаващи причинно-следствената връзка. Мелконците вече отдавна не смятаха хората за врагове — така бяха решили Съвършените, така и стана. Но Т/сан знаеше прекрасен изход от положението — да ненавижда отделни хора, а не човечеството като цяло. Някога тази мисъл му бе подсказана от Ахар и той я счете за впечатляваща.

Сега бе намерил достоен обект за омраза — мъжът в армейски мундир, стискащ приклада на повредения тахионник. Той явно възнамеряваше да го използва като палка, но нямаше как да хване разтопените остатъци от цевта.

Т/сан скочи, прелитайки над човека, и пусна пълен заряд с отдавна вече приготвения за стрелба станер.

За пръв път мелконецът срещаше човек, чиято реакция не отстъпваше на неговата. Кей започна движението си в момента на скока на извънземния, с неочаквана скорост отдръпвайки се встрани. Зарядът на станера премина покрай него, а човекът нанесе удар с осакатеното си оръжие. Силата му бе достойна за бурлати, а приложен върху скачащия с голяма скорост мелконец, ударът имаше потресаващ ефект. Гръдните люспи хлътнаха, повреждайки редица органични органи и разрушавайки извадения в бойна позиция станер.

Сваленият по средата на пътя си мелконец моментално се обърна, контролирайки противника си. Човекът явно имаше ненормална реакция — работа на генните инженери на Империята, чиято дейност така ловко бе компрометирала мелконското разузнаване преди много години. Не беше минало вероятно и без химически стимулатори — в инфрачервения спектър тялото му беше ненормално топло. Човекът се самоизгаряше, превръщайки се в бойна машина, почти толкова съвършена, колкото е и един киборг.

Мелконецът нанесе удар — предните му лапи се кръстосаха, за да прережат като исполински щипки краката на Кей. Човекът не бе в състояние да се изплъзне, затова просто пристъпи напред, така че по колената го удариха не острите нокти, а само метализираната плът. Това би означавало счупвания на костите при обикновен човек, но лапите на мелконеца отскочиха от кожата на Кей като от излети гумени колони. В следващата секунда Кей се гмурна под извънземния и го ритна в бронирания търбух. Т/сан почувства как тристакилограмовото му тяло се издига във въздуха. Тласъкът беше не толкова силен, колкото неочакван. Той се търкулна към димящата метална купчина в ъгъла на залата и издаде хриптящ звук, когато лапите му се допряха до разтопения метал. А после болка, внезапна и ярка, опърли предната му лапа. Т/сан се отдръпна, осъзнавайки, че е изгубил крайника си. От полуразрушения робот, върху когото беше налетял, към тавана излизаше лазерен лъч, изчезващ в дупка от разтопен метал.

Кей понечи да посегне към пистолета на колана си, но срещайки устремения към него поглед на мелконеца, благоразумно спря движението на ръката си.

— Искам да го убия — каза Т/сан.

Кал, държаща Кей на мушката си, поклати глава.

— Не! Докато той е жив, катерът му няма да излети.

— Искам… — отново започна мелконецът.

Кас/с/ис се изтръгна от нажежения пъкъл на коридора. От човешка гледна точка беше почти неотличим от Т/сан, дори фалшивият жетон на СИБ проблясваше в същата точка.

Моментално губейки интерес към Кей, Т/сан се хвърли срещу сънародника си. Кей беше точно на пътя им, но Кас/с/ис достигна до него пръв и с едно замахване на лапата го отпрати в коридора.