Линията на бляновете

Обикновено Ян не понасяше такива офицери — снизходително-доброжелателни към редовите войници. Но сега му се искаше да си побъбри с някого.

— По общата мрежа предадоха, че терористите са блокирани в затворническия блок. И самият Лемак е там.

Шиваки поклати глава, явно не одобрявайки стремежа на адмирала да бъде в центъра на събитията. С тон, изразяващ доверие, каза:

— Едва долетяхме и веднага загазихме… Как да отидем до лазарета? Тия хлапета се скапаха от първата ампула…

— Третото равнище — отвърна Ян. Той започваше да нервничи. Документите на капитана си бяха наред, но…

— Ей, сержант!

От вратата се подаде светлокос младеж с бледо, безизразно лице.

— Носете момчетата, ще вземат да хвърлят топа преди да дочакаме адмирала.

След младежа излезе човек-киборг с омекнало детско тяло в ръцете и мелконец — със същия товар. Момъкът носеше униформа на СИБ, сред люспите на гърдите на извънземното проблясваше служебен жетон.

— Длъжен съм да проверя документите ви — каза Ян. Изведнъж му стана непоносимо студено, а по гърба му кой знае защо се спусна струйка пот. Всички знаеха, че е задържан тийнейджър, притежаващ секретна информация, но Лемак не се занимаваше с разпити в своя кабинет, а сред нападателите, както бяха обявили, имаше мелконец.

— Проверявайте — съгласи се капитанът.

Без да знае защо, Ян беше сигурен, че документите на всички ще се окажат редовни, дори и на извънземния, и те ще преминат покрай него, но ще отидат не в лазарета, естествено, а в транспортната капсула, която ще ги откара за две-три минути до палубата за акостиране на кораби.

Освен това Ян си помисли, че ако плюе на устава и ги пропусне (предупреждавайки поста на терминала), то няма да го дадат на трибунал, а просто ще го уволнят за нарушаване на правилата на караулната служба. Отново ще работи в шахтите на Хаксия, а по-малкият му брат ще е принуден да напусне колежа и след някоя и друга година ще се присъедини към него. Ян натисна спусъка.

Той изпревари мелконеца с половин секунда. Лъчът удари тялото на светлокосия младеж, ампутирайки ръката му до лакътя. После плазменият заряд на Кас/с/ис осигури на родителите на Ян Думбовски определената от Империята пенсия.

— По дяволите… — прошепна Кей Дач, гледайки как Андрей полага Томи на пода и се навежда над боеца. Той се бе озъбил, сдържайки вика си, но в лицето му нямаше страх. Лекарите на фамилията умееха да потискат инстинкта за самосъхранение. Мелконецът се приближи към Кей.

— Планът се провали. Щом дори този юноша разбра каква е работата, постовете на транспортните възли в никакъв случай няма да ни пропуснат.

— Той заподозря нещо, защото излязохме от тези стаи.

— Заподозря нещо заради мен. Какво ще правим с боеца?

Кей мълчаливо се насочи към Андрей. Той отстъпи встрани и Кей погледна ранения. За миг погледите им се срещнаха и Кей извърна своя.

— Само гледай… да е по-бързо… — прошепна младежът.

— Прости ми — каза Кей, сваляйки от рамото си „Ескалибура“. Лъхна го горещата безшумна въздишка, после той натисна спусъка. Андрей вече повдигаше Томи.

— Минаваме на резервния вариант — реши Кей.

2

Белязаха пътя си до пристана с трупове. Постът при транспортния терминал още не беше уведомен, че терористите са се измъкнали извън затворническия блок, така че не им създаде проблеми. Но когато капсулата ги понесе през пространството на базата, Лемак вече знаеше къде са — двата поста, неотговарящи на повикванията, недвусмислено показваха посоката на отстъплението им. Концентрираните при затвора отряди се понесоха към пристаните — всяка секунда беше ценна. Кал и Т/сан бяха изчезнали някъде — Лемак дори не забеляза това. Той остана на пулта — точните нареждания сега бяха по-важни от личното присъствие. Всички боеспособни сътрудници на базата, озовали се в района на пристаните, бяха събрани в терминалната зала. Трябваше да бъдат именно тук, защото късият коридор, излизащ от залата, водеше към кораба на терористите.

Лемак много добре разбираше каква е основната му грешка — беше позволил на Кей да отмъкне момчето. Така се лишиха от възможността да използват тежко въоръжение от страх да не засегнат Артур. Оставаха им само станерите и интелектуалното оръжие с включени вериги за хуманност — не чак толкова малко, но далеч не това, което се искаше на Лемак.

Оставаше им да разчитат на количественото преимущество. Двайсет души, разположени по цялата площадка на терминалната зала, бяха прекалено много, за да може някой да ги унищожи с първите залпове.

Побраха се в транспортната капсула без проблем, включително и мелконецът. Малкият вагон с огледални стени се носеше през базата върху еластичната възглавница на магнитното поле. Тя имаше независимо енергозахранване и управление — изискванията за боевата надеждност сега се бяха обърнали против стопаните на орбиталната станция. Невъзможно беше да се спре капсулата.