Линията на бляновете

Кей предпазливо приседна на ръба на леглото. Докосна косите на момчето — лека, сякаш случайна ласка.

— Кое е това момче? — попита Артур.

— Ти.

— Ясно. Заради него ли толкова напираше да отидеш на Каилис?

— Да.

— Може ли да си поговоря с него?

— Утре. Имай търпение до утре. Искаш ли да поспиш?

— Аз само с това се занимавах… в паузите между разпитите.

— Извинявай, че толкова се забавих.

— Ще извадим сто години от безсмъртието ти… за наказание. Кей, скоро ли ще умра?

— След седмица — без колебание съобщи Дач.

— Ще дойдеш ли с мен? Всичко ще обясня на баща ми, ще видиш.

— След седмица ще сме на Граал.

Артур се усмихна и мехлемът върху лицето му затрепери като пача.

— Кей, аз съм почти труп.

— Някога да съм те лъгал?

Момчето мълчеше.

— Всичко ще бъде наред.

— Сигурен ли си?

— Шансовете ни са петдесет на сто. Наполовина.

— Доста големи са — сериозно каза Артур.

— Разбира се. А сега спи — ще ти трябват сили. Ако не издържиш една седмица, ще се наложи отново да започнеш от нулата.

— Ще се постарая.

— Постарай се. Аз ще поседя, докато заспиш.

Той наистина поседя до леглото на Артур още час. После се върна в своята каюта, мрачно погледна легналия на леглото му Томи и се настани в креслото. Впрочем след два часа, когато действието на аналгетиците от „бойния коктейл“ свърши, на него все едно му се наложи да се събуди.

5

— Те наистина отиват при бурлатитата — замислено каза Лемак. Хиперпространствените координати бяха в достатъчна степен условни, но курсът на преследвания катер се оказа поддаващ се на изчисление.

— Ще успеем ли да стигнем до Урса преди тях? — Кал нервничеше. Тя не се чувстваше твърде уверено в командната зала на миноносеца. Тук властваше техниката, а тя предпочиташе да работи с хора. Екраните на радарите, кратките доклади на операторите, наситени със сленг — всичко това й говореше несравнимо по-малко, отколкото на адмирала.

— Не — Лемак поклати глава — Явно има допълнителен двигател, преимуществото ни в скоростта е минимално. Ще закъснеем с пет-шест часа.

— Ако Къртис има някаква игра с чужди раси… макар и да са членове на Алианса… — Кал преглътна появилата се в гърлото й буца. — Ще бъда принудена да предупредя СИБ на анклава. Ще бъде измяна, ако не го направя.

— Успокой се. Твоята планета, Инцедиос, има ли си вземане-даване с бурлатитата?

— Естествено, те са един от основните ни партньори. Нашите условни координати са близки…

— Изпращате ли често лайнери до Урса?

— Почти всекидневно.

— Защо тогава на Къртис и Алтос им е изтрябвало да отиват на Волантис?

Кал сви рамене.

— Целта им е друга.

Лемак превключи нещо на пулта и върху екрана му разцъфна условна, плоска карта. Мънички флагчета отбелязваха колониите на една или друга раса. До известна степен тази примитивна схема отразяваше и разстоянията между звездите, но не абсолютните, нищо не означаващи на практика, а условните хиперпространствени разстояния.

— Новите граници — Лемак докосна картата и последва уголемяване на онази част от екрана, в която звездите бяха боядисани в двата цвята на Империята, почти неразличими на тъмновиолетовия фон. — Двайсетина полувоенни свята. Ако Артур Къртис се е насочил натам, то изборът на Урса като междинен пункт е оправдан.

— Каква работа би могъл да има там?

— Ти ме надценяваш. Ако можех да се досетя, нямаше да позволя да изтезават детето.

Лемак последователно докосваше с пръст флагчетата, при което излизаха малки тестове: най-общата информация за планетите.

— Кита, Рейън, Селия, Граал… Би могла да е всяка от тях. Ако не успеем да ги прехванем и те стартират от Урса, ще може да се каже поточно.

— И какво?

— Ще ги настигнем, когато влязат в орбита. И това е всичко. Просто разговорът ни с момчето и верния му охранител ще се осъществи при самата цел на пътешествието им.

— Ако не избягат чрез аТан.

Лемак сложи ръка на рамото на Кал, уверено, покровителствено, но тя не възрази.

— Не, няма да избягат. Не знам защо, но те се страхуват от аТана. Странно за сина на Къртис, но толкова полезно за нас.

От височина стотици километри Урса приличаше на Тера повече, отколкото по-голямата част от човешките колонии. Същото съотношение между водата и сушата, същите спирали на облаците…

Кей беше идвал на планетата — прародина на бурлатитата, само веднъж и не можеше да се лиши от удоволствието лично да осъществи кацането. Той отговори на запитванията на орбиталните бази (куриерски катер на корпорацията „Сетико“, минава транзит, кацане с цел почивка и дозареждане, на борда няма стоки и тежко въоръжение, не се планира излизане извън анклава на Империята). Дадоха им коридор за кацане и очевидно изгубиха всякакъв интерес към малкия кораб.